— Не ти ли е показвал някакъв документ за самоличност?
Стъки щеше да се разсмее, ако не му бе напечено.
— Какъв ти документ за самоличност у човек, дето живее по горите, а?
Поклатих глава, извадих портфейла и отброих шест десетачки на тезгяха.
— Ще ми трябва разписка или касова бележка.
Стъки незабавно измъкна кочан, попълни нужното с главни букви, подпечата квитанцията и грижливо я сви.
— Ето, готово. Сега нали няма да имам излишни главоболия?
— Ако си казал истината, няма да има никакви проблеми.
Стъки постави ботушите и бележката в найлонова торба и ми я подаде.
— Не го приемай навътре, господине, ама си любезен колкото някой скорпион.
Взех торбата, прибрах портфейла.
— Защо, да не продаваш и любезност тук, а? Да си купя малко?
Сам се удивих на чувството си за хумор. Но и той продължи неуморно:
— Такава стока нямам. Ама и да имам, ти едва ли ще си купиш.
Двадесет и четвърта глава
Стъмваше се, когато потеглих за Дарк Холоу. Снежинки прехвърчаха над пътя за Бийвър Коув. След него шосето бе тясно, с дървета от двете страни и много завои. Карах бавно, снежната покривка искреше под светлините на фаровете, сякаш небето се разпада и над земята валят дребни сребристи иглички. Опитах да се свържа с Ейнджъл и Луис по телефона, уви! — напразно. Но когато се прибрах, те бяха вече в мотела. Вратата ми отвори Луис, облечен в черни панталони с ръбове, на които можеш да се порежеш, и елегантна кремава риза. Толкова години така и не разбрах как винаги си поддържа дрехите в това изрядно състояние. Моите ризи все са намачкани, колкото и да ги гладя и окачвам на закачалки.
— Ейнджъл се къпе — рече той и се отстрани, за да мина.
Телевизорът работеше, предаваха новини от Белия дом, само че Луис бе отнел звука и някакъв тип безмълвно движеше устни на моравата пред президентската къща.
— Рядко, ама качествено — ухилих се аз, имайки предвид къпането на Ейнджъл.
— Амин, дай Боже — откликна Луис. — Добре че не е лято. Така ще се разсмърдим, че мухите все по нас ще ходят.
Това, разбира се, бе просто майтап. Ейнджъл е забележително чистоплътен, независимо че вечно оваляните му дрехи създават обратното впечатление.
— Забелязахте ли нещо около Пейн?
— Тц. Дъртият излезе, влезе. Младият — също. Чак да ти писне. Били Пърдю изобщо не се е мяркал.
— Какво мислиш, дали са ви подушили, че сте там?
— Възможно е. Не се държат като хора, които усещат, че някой ги следи, но кой знае? Може и те да играят някаква игричка. А при теб?
Показах му ботушите, предадох разговора със Стъки. В същото време Ейнджъл излезе от банята, увит в няколко кърпи.
— Мамка му, Ейнджъл, ти на Махатма Ганди ли се правиш, а? За какво са ти толкова хавлии?
— Страшен студ — завайка се Ейнджъл. — А задникът ми е посинял от седалката на онази кола.
— Ще посинее още повече от един-два шута, ако не ми намериш хавлии. Аз с шкурка ли ще се бърша, а? Измокрил си ги всичките. Избърши си мършавия бял задник и бягай да кажеш на администраторката да донесе още кърпи, чуваш ли?
Разсмяхме се и тримата и им разказах последователно за свършеното с Рейчъл и разговорите с шерифката Танън и госпожа Ерика Шнайдер, както и наученото от нея за визитата на Били в „Света Марта“.
— Май си събрал огромно количество информация, но не знаем кое къде е — подхвърли Луис.
— Повечето го знаем — възразих аз.
— Значи вече си уверен, че Калеб Кайл наистина съществува, така ли?
— Ами съществувал е достатъчно реално, колкото да убие майка си и едно местно момиче двайсет години по-късно. И още нещо: онези момичета не са убити от някой слабоумник. Зад идеята труповете им да бъдат изложени на показ по такъв перверзен начин се крият разни неща: отмъщение, предизвикателство, желание да се шокира обществеността, но и опит да се представи убиецът като душевноболен или бавноразвиващ се човек. Та хората да мислят, че някакъв си хахо е свършил тази работа. Затова и са подхвърлени дрехите в дома на Флечър. Така на обществото се поднася търсената жертва, която да отнесе наказанието.
— А Кайл къде е отишъл?
Седнах на едното легло и свих рамене. Вече бях доста уморен.
— Честно казано, не зная със сигурност. Но мисля, че се е скрил в северните гори.