— Вярно бе, същият — измери ме и той с очи. — Ще вземеш да се прочуеш като Майкъл Дъглас… и после да те пишат по списанията, а, Птицо?
— Пристигна точно когато тръгвахме — обясни ми Ейнджъл. — Изглеждаше съвсем превъртяла и настоя да влезе и да те чака. Нямаше как да не я пуснем, нали разбираш?
Седна до Луис и продължи:
— Хайде сега разказвай! Онова ченге, полицейският началник, сигурно ти се е израдвал страшно? Не ти ли каза: „Виж кво, сега, по-добре ти да чукаш жена ми, защото тя тебе повече те харесва!“ Пък и не можеш да му откажеш, току ти се ядосал още повече, а? Ескимоско гостоприемство, знаеш. Ти и без това в този град си особено любим гостенин, нали? Любим като смърдящ на лятна жега мъртвец, като хлебарка на бяла възглавница, ха-ха.
— Не съм спал с нея — рекох уморено.
Те обаче продължиха да се бъзикат.
— Ама тя не ти ли се сложи? Хайде сега, Птицо, недей да лъжеш!
— Абе, човече, ти не си ли чувал за жена в нужда, а? Къде са ти джентълменските чувства? — това бе Луис.
— Слушай, Птицо, може да е пресилено, ама май ще ти повярвам. Тя е вирнала краката, а ти си се дърпал, нали? Ти си бил истински светец, бе, дявол те взел! — провокираше ме Ейнджъл.
— Слушай, Ейнджъл. Хайде да прекратим този разговор, а? Моля те.
Седнах на другото легло и обгърнах главата си с ръце. Въздъхнах дълбоко и затворих очи. Когато ги отворих, Ейнджъл загрижено се бе надвесил над мен. Кимнах, за да му покажа, че всичко е наред. Прескочих до банята и си наплисках лицето със студена вода. Сетне се върнах при тях, пак седнах и продължих:
— Що се отнася до полицейския началник — още не ме е изгонил от града. Защото съм свидетел и същевременно заподозрян във връзка с убийството на неизвестен, разбирай още неразпознат, мъж в горите на Мейн. Нареди да съм му подръка, готов за по-нататъшни разпити. Изпусна се, че съдебният лекар още не е излязъл с официален доклад, но иначе е на мнение, че земемерът Шут е бил жестоко бит, преди да го убият. Ако съдим по белезите на китките, изглежда, убиецът го е закачил на някое дърво и го е измъчвал там. Като се имат предвид и двете убийства, нищо чудно още утре в Дарк Холоу да цъфнат сума ти журналисти, а и още ченгета.
— Луис се обади на някои хора и поразпита този-онзи — информира ме Ейнджъл. — Научи, че Ал Зи и няколко момчета — наемници от Палермо — пристигнали снощи със самолета в Бангор. Изглежда, че на Чели му изтича времето.
Значи, нещата се движат по-бързо, отколкото предполагах. Иде часът на разплатата. Почти го усещах във въздуха. Отидох до вратата, за да огледам терена — магазините до „Индия Хил“, информационната служба и празния паркинг. Луис стана и се приближи до мен.
— Ти снощи в кръчмата извика името на онова момченце — убитото — малко преди да видиш Стрич — тихо рече той.
— Вярно… видях нещо, но дори не съм сигурен какво ли е било — потвърдих и отворих вратата.
Излязохме навън. Повече не ме попита за Доналд Пърдю.
— Е, какво ще правим сега? Гледам, облякъл си се топло, накъде си тръгнал?
— Нали ти казах, трябва да говоря с онзи дъртак, да го поразпитам — как се е сдобил с ботушите на Рики.
— Искаш ли да те придружим?
— Не. Не искам да го плашим повече от допустимото. Пък и по-добре е засега вие с Ейнджъл да стоите по-надалеч от Дарк Холоу. След като поговоря с него, ще решим какво да предприемем. Със стария мога да се оправя и сам.
И пак направих грешка.
Трета част
Двадесет и седма глава
Шофирах към къщата на стареца, известен като Джон Барли, и от ума ми не излизаше Стрич и по-точно образът на Стрич, набучен на острия клон. Едва ли е знаел за Калеб Кайл и за това, че го търсят толкова много хора. Вървял е след нас с надеждата да ликвидира и Луис, и мен, да отмъсти за партньора си и същевременно да сложи край и на поръчката за собственото си убийство. Но откъде ще знае за Калеб?
В този миг бях почти сигурен, че Калеб е убиецът на Стрич, но той пък откъде е научил за Стрич? Не знаех и не можех да зная със сигурност. Възможно е да се е натъкнал на него, когато Стрич и Ейбъл са гонили Били Пърдю. В края на краищата имаше и един прост факт: Кайл ся бе хищник по природа, а хищниците надушват плячката си отдалеч, но надушват и сродните им по натура кръвожадни същества, които на свой ред дебнат около тях. Калеб не би могъл да оцелее вече повече от три десетилетия, ако не притежава високоразвит нюх и изобщо сетива за долавяне на опасността. В дадения случай Стрич е бил потенциално смъртоносен за Били Пърдю, а Калеб чисто и просто го е подушил. Така поне разсъждавах аз. Били е ключът към Калеб Кайл, единственият, който го е виждал и е останал жив след това. Значи и единственият, който може да ни опише как изглежда Кайл. Наближавах къщата на Барли и си мислех, че може би описанието на Били няма да ни е нужно. Излязох от колата с изваден и готов пистолет.