Освен ако не ме е следил още от самото начало, още откак бях започнал да помагам на Рита Ферис. Всеки, който взема нейната страна, автоматично би се наредил сред хората, които в съзнанието на Кайл са противници на Били Пърдю. Дали е постъпил така с Елън и Рики, за да ме накаже за намесата в делата на човека, когото приема за свой син? И ако Елън все още е жива (Боже, имай тази голяма милост!), всяка надежда да я намеря почива най-вече върху един-единствен фактор: да разбера мисленето на Калеб Кайл и може би да открия Били Пърдю. Помислих още нещо и потръпнах: Калеб Кайл ме е наблюдавал в съня ми онази нощ след убийството на Рита и Доналд, след като бе оставил играчката му на кухненската маса. Какво ли си е мислил тогава? И защо не ме е убил, когато е имал тази възможност? Било е толкова лесно… Някъде наоколо, съвсем близо до мен вероятно се крие и отговорът на тези няколко въпроса.
Стисках юмруци в безпомощен гняв, че не съм се усетил навреме — когато фактите са ми били хвърляни в лицето, а аз не съм ги анализирал както трябва. Боже, колко съм задръстен!
Той знае кой съм аз! Или по-точно знае чий внук съм. Вероятно ужасно му допада да разиграва и тормози внука, както преди години е разигравал дядото. И точно сега — тридесет години по-късно — тази игра отново започва за него.
Махнах с ръка на Джон Барли.
— Хайде, тръгвай!
Той се изправи несигурно и хвърли плах поглед към околните дървета, сякаш очакваше онази мрачна и страшна фигура да излезе от тях.
— Къде ще ходим?
— Ще трябва да ми покажеш къде е заровена колата, а после ще разкажеш на Ренд Дженингс същото, което разказа на мен.
Барли не помръдна, а вече с истински ужас впери очи в мрачната гора около нас.
— Господине, не искам да ходя никъде, особено там…
Не му обърнах внимание, взех пушката и извадих патроните, сетне я захвърлих — както си бе празна — през вратата и в къщата. Размахах пистолета — да тръгва пред мен. След секунда колебание той стана.
— Ако искаш, вземи си и кучето — рекох аз, когато ме задмина. — Ако там има нещо, то ще го усети преди нас.
Двадесет и осма глава
Заваля скоро след като се отдалечихме от къщата. Във въздуха танцуваха едри като парцали снежинки, покриваха пътя, натрупваха се върху старите преспи. Задържаха се по косата и дрехите ни; когато стигнахме мустанга, бяхме целите побелели. Кучето харесваше снега — разигра се, подскачаше и ловеше снежните парцали с уста. Настаних Барли отпред, но за всеки случай взех от багажника чифт белезници и го закопчах — лявата ръка за дръжката на вратата. Не смеех да рискувам — може да реши по някое време да ми удари един юмрук, да избяга и да се скрие някъде из горите, които познава като петте си пръста. Псето се настани на задната седалка и веднага окаля тапицерията.
Карах бавно, видимостта бе слаба. Чистачките работеха добре, но едвам успяваха да разкарат снега от стъклото. Вдигнах около трийсет мили в час, сетне слязох на двайсет и пет, дори и на двайсет. Скоро пред колата имаше само безбрежна снежна пелена, но се ориентирах по двата реда дървета встрани на пътя — предимно борове и ели, опрели върхове в ниското небе като църковни камбанарии над бялата пустош. Отляво вървеше склон, отдясно имаше неширока лента изравнено пространство с канавка. Опрял дясната ръка на чекмеджето под стъклото, старецът мълчеше.
— Най-добре за теб ще е да си казал истината, Джон Барли — рекох по едно време и го погледнах.
Той премълча, очите му бяха празни. Заприлича ми на човек с току-що произнесена смъртна присъда, който не може да очаква нито милост, нито евентуална промяна.
— Никакво значение няма — обади се малко по-късно, а кучето отзад изскимтя. — Когато той ни открие, твоето мнение няма да има никакво значение.
Изведнъж ми се стори, че на около сто и петдесет метра отпред виждам фарове. Не можех да бъда сигурен, валящият сняг може да ти изиграе всякакъв номер и да видиш двеста дявола наведнъж. Но кола наистина имаше, и то не една, а две. Те бавно излязоха на пътя отнякъде встрани и го запречиха. Зад нас също пробляснаха фарове, сетне изведнъж изчезнаха, а светлината им се появи някъде вдясно. Тогава разбрах, че и отзад има кола, само че тя е застанала напряко на пътя, за да затвори капана изцяло.