Выбрать главу

Почти спрях на около шейсетина метра от онези отпред.

— Какво става, а? — разтревожи се Барли. — Да няма катастрофа?

— Възможно е — отвърнах аз.

Към нас се приближаваха три фигури, черни на фона на снега и под фаровете на мустанга. Нещо ми бе познато в средната — бе дребна, с наметнато на раменете палто и увиснала на превръзка ръка. След малко изцяло разпознах човека — когато светлината падна върху лицето му и видях шевовете по раните на челото и грозно разцепената заешка устна.

Мифлин! Хилеше се злокобно и леко поклащаше глава. С едната ръка трескаво затърсих ключовете за белезниците, с другата извадих пистолета от кобура. Барли мигом разбра, че сме загазили, и яростно разтресе заключената си ръка.

— Освободи ме, бе! — закрещя той. — Отключи ме!

Кучето залая силно. Подхвърлих ключовете към стареца и докато той се мъчеше да се освободи, включих на задна и с пистолета в ръка на кормилото стъпих на газта с все сила и надежда да изхвърля от пътя колата зад нас. Ударихме се в нея с грохот и трясък на измъчени железарии, а коланите с мъка удържаха политналите ни напред тела. Кучето изхвръкна от задната седалка и с вой се удари в стъклото.

Сега фигурите отпред бяха вече пет, а отзад чувах звука на отваряща се врата. Преместих лоста на скоростите, наканих се отново да натисна газта до тенекията, но двигателят кихна и угасна. Настъпи мъчителна тишина. Старецът вече отваряше вратата, а кучето бе в скута му — протегнало шия към разширяващия се отвор. Опитах се да го спра.

— Не излизай, недей…

В същия миг предното стъкло се пръсна и хиляди искрящи червени звездици изпълниха пространството около мен; те ме заслепиха, лицето и ръцете ми сякаш пламнаха. Замигах и като в просъница видях главата на Барли с огромна червена дупка в нея и мъртвото куче на коленете му. В следващия миг, максимално приведен, полулегнал на седалката, вече отварях вратата откъм моята страна, а над мен като разлютени оси пищяха куршумите. Избухна и задното стъкло, но аз излетях от купето и успях да се претъркалям странично няколко пъти. Зърнах, може би по-скоро усетих нечие присъствие вляво и инстинктивно натиснах спусъка. Към мен политна облечен в кожено, авиаторско яке мъж с удивено изражение и кръв по челото, тежко се строполи върху снега, загърчи се за секунда-две, сетне застина. Погледнах назад — там, където моят мустанг се бе врязал в техния додж. Между изкривените от удара тенекии в смъртна агония завинаги бе замръзнал друг мъж. Претъркалях се още веднъж и сетне вече летях надолу по склона край шосета, през храстите и към гората, а около мен свистяха куршуми.

Като насън дочувах гневни викове, около лицето ми хвърчаха клончета, пръски сняг и парчета кална почва. След десетина секунди бях сред дърветата, под краката ми запращяха съчки, дебели корени ме препъваха, клонки и елови игли забърсваха челото ми. Отгоре блеснаха мощни фенери, някой докара и кола, но нямаше как да насочи фаровете й надолу. Сетне зачатка автоматично оръжие. Не знаеха къде съм — стреляха напосоки някъде вдясно. Хукнах през дърветата навътре в гората. По себе си усещах кръвта на Барли. Лицето ми бе мокро, в устата имах гаден вкус.

Бягах колкото сила имам с пистолета в ръка. Кръвта тупаше в слепоочията ми, дишах тежко и чувах силно свистене. По едно време реших да променя посоката и някъде по-надолу да се върна обратно на пътя. Но отдясно и отляво вече проблясваха фенери — бяха решили да ме заловят на всяка цена. А снегът все така упорито валеше, топеше се върху кожата, влизаше в устата ми. Ръцете ми се вледениха, почти не виждах, очите ми засмъдяха.

Изведнъж теренът се промени. Спънах се в една скала и си изкълчих глезена. Политнах напред, по-точно се плъзнах по някакво нанадолнище и изведнъж краката ми цопнаха в леденостудена вода. Заболя ме още по-силно, но заскърцах със зъби и се опитах да разбера къде се намирам. Бях точно на брега на неголямо езеро, чиято черна вода проблясваше мътно. Обърнах се назад в надежда да намеря друг път, но гласовете на преследвачите звучаха съвсем наблизо, фенерите им святкаха и от двете възможни за отстъпление страни. Бях в капан, заобиколен. Поех въздух дълбоко, опитах се да стъпвам на изкълчения крак — болеше. Прицелих се ниско в най-близката светлина и дръпнах спусъка. Някой изрева силно, чух шум от падане на тяло. Стрелях още два пъти — все в посока на подскачащите лъчи. Някой високо извика: