На предната врата разкрачен стоеше Луис и държеше огромен „Итака Маг–10 Роудблокър“ в ръце, с гумения откатен приклад все още опрян на рамо.
— Това момче го пое много лошо — рече той. — Тежък калибър има това оръжие.
Отвън и откъм задния двор долетяха изстрели и шум от форсиране на двигател. Някой здраво натискаше газта. Хукнахме през кухнята към задната врата. Застанал на стълбите с „Глок“ 9 мм в ръка, Ейнджъл сви рамене.
— Избяга, грозното му копеле с копеле. Видях го чак когато беше вече в колата.
— Мифлин — рекох уморено.
Луис се сепна:
— Ама този изрод как е оцелял? Нали лично го метнах в морето?
— Тоя трябва да е безсмъртен!? — не по-малко се удиви и Ейнджъл. — Следващия път ще го качим на ракета и ще го изстреляме в космоса.
Чак сега усетих, че целият треперя. Бях фактически гол, само с превръзката, а бинтът бе вече подгизнал от кръв. В главата ми нещо болезнено туптеше, ушите ми още шумяха и свиреха от изстрелите. Луис бързо изхлузи връхното си палто и внимателно го намести на раменете ми.
— Знаеш ли, Птицо — обади се Ейнджъл и загрижено поклати глава, — крайно време е да поумнееш и да станеш малко по-внимателен. Иначе някой ден просто ей така…
Отзад някой се прокашля. Подскочихме и тримата с оръжието в ръка, но бе само Лорна. Пристъпих към нея и сложих ръка на рамото й. Влязохме в къщата.
Тя зиморничаво сви рамене и като внимателно избягваше да гледа към труповете, попита:
— Е, сега какво ще правите?
— Веднага се връщаме в Дарк Холоу. Били Пърдю ми е нужен жив.
— Ами Ренд?
— Ща направя каквото мога. Ти по-добре му се обади още сега и му обясни какво е ставало тук.
— Вече опитах, но телефонът не работи. Вероятно са прерязали жиците, преди да влязат.
— Иди до най-близката съседска къща и се обади оттам. С малко късмет ние ще стигнем в Дарк Холоу почти веднага след това.
Изведнъж се сетих, че онези бандити може да са прекъснали магистралния кабел, което значеше, че и самият Дарк Холоу е без телефони.
Време бе да потегляме, но Лорна рече:
— Почакай малко, моля те.
Качи се по стълбите и след малко се върна с дебела вълнена риза, пуловер и яке. Носеше и кутия патрони 38-и калибър. Помогна ми да облека дрехите и леко ме докосна по ръката.
— Пази се, Птицо.
— И ти също.
Отвън Ейнджъл запали двигателя. Луис бе седнал отпред. Наместих се внимателно на задната седалка и потеглихме. С мъка обърнах глава, за да махна на Лорна, която седеше в двора и гледаше след нас. Не мръдна оттам, докато не свихме на първия завой.