— Ние му показахме пътя… — криво се усмихнах аз.
Сега нашата работа се усложняваше допълнително. Разказах на Луис за Мифлин и за намерения преди него убит гангстер.
— Пак работа на онзи Кайл, а?
— Че кой друг? — отвърнах. — Помага на момчето си — няма друго обяснение. Избива наред — всички, които подозира, че са против Били или самия него. Прошка няма. Мифлин го е видял, но и той е мъртъв.
— Ти ли му видя сметката?
— Аз.
Не ми бе дал голям избор, но, честно казано, в предсмъртния си миг бе проявил нещо като достойнство.
— Трябва да отида до къщата на Пейн и…
— Имаме по-належащ проблем — прекъсна ме Луис.
— Тони Чели ли?
— Аха. Налага се да приключим тази работа, Птицо. Колата му била на половин миля оттук. В източна посока — на края на града.
— Откъде знаеш? — учудих се аз.
— Попитах — отговориха ми.
— Сигурно си бил много настоятелен, а?
— О, да. Но и много любезен.
— А за красноречие носиш цяло оръдие, нали?
Устните му се изкривиха в нещо като усмивка.
— Както виждаш, върши работа. Не е ли така?
Намерихме мястото за нула време. Колата бе черен „Линкълн Таункар“, спряна на страничен път, оставена на габарити. Зад нея имаше цяла редица коли — два големи форда също на габарити и още два черни шевролета — бусове. Ега ти армията. Пред линкълна в снега клечеше фигура с вързани на гърба ръце и наведена надолу глава. Преди да успеем да приближим, съвсем зад нас изщракаха петлета и нечий глас нареди кратко.
— Оръжието долу, момчета!
Изпълнихме нареждането, без да се обръщаме.
— Хайде сега напред.
Пристъпихме, вратата на единия форд се отвори — излезе Ал Зи. На вътрешното осветление успях да различа спътника му, който остана в колата. Бе пълен, с бяла коса, тъмни очила. Пушеше цигара. Сетне вратата се затвори, лампите угаснаха и остана само неясният силует. Ал Зи тръгна към клечащия мъж, а от задния форд излязоха трима с ръце в джобовете и безмълвно се приближиха. Клечащият вдигна лице, познах Тони Чели. Очите му бяха празни, мъртви.
Ал Зи застана до него, загледан към нас, напъхал ръце дълбоко в джобовете на сивия си лоден. Когато приближихме на около три метра, вдигна ръка. Спряхме. Изглеждаше в добро настроение.
Почти.
— Казах ви да не се бъркате в нашите дела — рече Ал Зи след кратко мълчание за авторитет.
— Аз пък обясних, че нашият проблем е именно с въпросните „дела“ — отвърнах упорито.
Имах усещането, че земята се люшка под краката ми и всячески се напъвах да се задържа прав.
— Вашият проблем е предимно в слуха ви. Вървете на други места да проявявате християнски добродетели и том подобни.
Извади дясната ръка, в нея държеше деветмилиметров „Хеклер & Кох“. Поклати бавно глава веднъж-дваж и изведнъж рече:
— Ебах ви в шибаните копелета.
Сетне разстреля Тони Чели в тила от упор. Тони рухна като сноп напред. Видях лицето и очите му ясно: лявото бе отворено, на мястото на дясното зееше дупка. Приближиха се двамина с найлонов чувал. Набутаха трупа в него и го отнесоха в една от колите. Третият приклекна и с облечена в ръкавица ръка затърси нещо в снега. След малко го намери — куршума от екзекуцията. Прибра и гилзата и ги набута в джоба си. Сетне се отдалечи след другарите си. Остана само Ал Зи.
— Момичето не е при него — отчетливо рече той. — Питах го специално.
— Зная — отвърнах бързо. — Има още едно действащо лице. Подвизава се само. То закла неколцина от хората на Тони.
Ал Зи сви рамене. Сега първата му грижа бяха парите, а не съдбата на приближените на Чели.
— Както аз си представям нещата, вие двамата май сте извършили по-големи геройства, нали?
Затраях си. Ако е решил да ни ликвидира заради намесата в „техните дела“, нямаше начин да го разубедя или да постигна каквото и да е друго.
— Нужен ми е Били Пърдю — продължи Ал Зи. — Дайте ни го и ще забравим всичко друго. Например, че сте убили едни хора, които не биваше да убивате.
— На вас не ви трябва Били — възразих аз. — На вас са ви нужни парите, за да възстановите откраднатото от Тони.
Ал Зи извади лявата ръка от джоба и я размаха във въздуха, сякаш искаше да каже „дрън-дрън“. Обсъждането на въпроса защо са му нужни парите нямаше за него никакъв смисъл — то бе просто упражнение по реторика. Аз обаче не го оставих да говори.