— Не си играй с живота, старче. Пак те питам: ти ли отвлече Джудит Мънди?
— Кълна се, че ще те пречукам и ще те изям — пак изсъска той.
Загледа се в мъртвото тяло зад мен, сякаш то го вдъхновяваше за нещо, лицето му се изкриви и стана още по-страшно, зъбите му заскърцаха. Сега заприлича на древен демон с ужасяващо и страховито лице, вратните жили изпъкнали като въжета, зъбите оголени, дълги, пожълтели.
— Взех го за разплод, защото мислех, че другото ми момче е загубено завинаги.
— Взех го — повторих удивено, с ударение на третото лице. — Значи не тя, а то. Тя мъртва ли е?
— Не е твоя работа, но ще ти кажа. Получи кръвоизлив след раждането и така си пукна. Оставих го да си умира. Никаква полза нямах от това животно.
— И сега си се върнал при хората, а? Защо?
— За момчето си. Смятах го за изгубено. Онази кучка го скри от мен. С помощта на други кучки и разни копелдаци.
— И ти ги изби до крак?
Той кимна с гордост.
— Само онези, които успях да открия.
— Ами Гари Шут — онзи, земемера?
— Там, където го намерих, нямаше никаква работа. Убивам всички, които ми пресичат пътя и ми се бъркат.
— Ами собственото ти внуче?
Клепките му потрепнаха; мисля, че видях нещо като мимолетно съжаление.
— Грешка беше. Пречкаше ми се.
Сетне, изглежда, размисли, защото добави:
— Но си беше хърбав. Слабак като майка си. Нямаше да издържи там, където отиваме.
— Никъде не отивате, старче. Забрави тази работа. Няма да има къде — ще изсичат гората. Не можеш да избиеш всички от дърводобива.
— Зная тайни места. Има места, където никой не е стъпвал. Само аз. Древни места.
— Тц. Ти ще отидеш на едно друго място…
Отзад чух стъпки по стълбите. Елън не ме бе послушала и слизаше при баща си. Допусках, че така ще стане.
— Това е твоето момиче, нали?
— Не е.
— Дявол я взел — изръмжа Калеб. — Когато те видях, веднага познах дядо ти в теб. Но защо съм се излъгал, че в нея виждам теб, а? Или лъжеш?
— Ти и нея ли взе за разплод?
— Не за мен. За момчето ми. За двете момчета.
Изведнъж омразата пламна в него с нова сила.
— Да ти го начукам, момченце! Ще пукнеш заради стореното на сина ми!
— Не аз — отвърнах и насочих пистолета в главата му. — Ти ще пукнеш!
Зад гърба си чух стенанията на Уолтър, а Елън изпищя с новия си, странен и непознат за мен глас:
— Птицо, Птицо…!
Някой допря нещо хладно в тила ми и гласът на Били Пърдю рече ясно:
— Дръпнеш ли спусъка, край с теб!
Поколебах се. Какво пък толкова? Но Елън и Уолтър… Тогава махнах пръста от спусъка и бавно повдигнах ръката с пистолета нагоре.
— Знаеш какво се прави, хайде давай!
Знаех, как да не зная. Спуснах предпазителя и подхвърлих оръжието назад. То тупна на дъските.
— На колене! — нареди Били.
Клекнах, болката в раната стана нетърпима, червени кръгове заиграха пред очите ми. Събрах всичката си сила и допрях колене на дъските. Били излезе иззад гърба ми. В колана си бе затъкнал Уолтъровия пистолет, в ръка държеше ремингтънова пушка. Дръпна се встрани, така че да държи и двама ни под око.
— Убий го, момчето ми! — обади се Калеб. — Той застреля собствения ти брат като куче. Собствения ти природен брат — твоя плът и кръв. Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв — нали знаеш това!
По лицето на Били се изписаха смесени чувства. Бе объркан, озадачен, развълнуван. Насочи пушката към мен.
— Вярно ли е? Че е моя плът и кръв? — попита ме той, автоматично повтаряйки думите на Кайл.
Замълчах. Ноздрите му заиграха, той възкликна нещо неразбрано, емоционално и изведнъж стовари приклада по главата ми. Паднах напред в краката му. Чух смеха на Кайл:
— Браво, момчето ми, убий това копеле!
Сетне направи стъпка напред към Били. Както бях по очи, виждах само краката му.
— Аз се върнах, за да те взема, сине. Доведох и твоя брат. Върнахме се заедно, за да те намерим. Научих, че търсиш баща си. И за човека, когото си наел да ме намери. Майка ти те скри от мен, но аз се върнах и ето на — блудният син се намери, загубеният агнец се връща у дома, нали?
— Ти ли? — попита озадачено Били с тих, удивен тон, какъвто досега не бях чувал от него. — Ти ли си моят баща?
— Аз съм твоят баща — рече Калеб и му се усмихна. — Сега го довърши този копелдак. Заради онова, което направи на брат ти. Брат ти, с когото никога няма да се опознаете. Каспър му беше името.