— Къде отиваш, синко? — попитала го тя.
Селянинът й разказал всичко.
Бабата му рекла:
— Когато отидеш при гарвана, не вземай ни злато, ни сребро, ни бисер, ни скъпоценни камъни, а кажи: „Не искам нищо друго освен вашето магаре!“
— Добре — съгласил се сиромахът, — ще направя тъй, както ме посъветва.
Стигнал той до дома на черния гарван. Излязъл черният гарван, поканил го в къщи, приел го и го нагостил любезно. После изсипал пред него злато, сребро, бисер и скъпоценни камъни.
— Избери си, каквото ти душа иска!
— Нищо не искам — казал селянинът, — дайте ми само вашето магаре.
Свило се сърцето на гарвана: „Как ще живеем ние, ако му дадем и магарето?“ Но нямало що да прави, не можел да се откаже от думата си, дал му магарето.
Подкарал го селянинът и си мислел: „Проклета баба, какво направи с мен! Толкова злато ми даваха, а аз поисках това магаре, което е само кожа и кости. За какво ми е то?“
Вървял той и не щеш ли, насреща му бабичката. Спряла се тя и казала на магарето:
— Я зареви и го обсипи със злато!
Магарето заревало и отрупало селянина с толкова злато, че той съвсем не се виждал под него.
— Сега го изрови! — заповядала бабичката на магарето.
Ударило магарето с копито, разровило златото и измъкнало от него селянина. Зарадвал се сиромахът, поблагодарил на бабичката и тръгнал с магарето към къщи.
Пристигнал той и казал на жена си:
— Дай ми вода, жено!
Жена му изтичала към кладенеца, извадила му прясна вода и му я подала. Напил се селянинът, обърнал се към магарето и казал:
— Хайде зареви и ми изгради къща с шестнайсет прозореца.
Магарето заревало и в същия миг се появила такава къща, каквато поискал селянинът.
Заживели отново мъжът и жената щастливо и охолно.
Намислил селянинът пак да покани царя на обед. Царят приел поканата, но поискал да му подарят магарето. Нямало какво да правят, дали му го. Отишъл си царят, а жената се нахвърлила върху мъжа си и започнала да го бие.
— Върви още сега при гарвана и искай от него подарък!
Тръгнал отново сиромахът. Вървял, вървял, срещнал пак бабичката.
— Къде отиваш, синко?
— При черния гарван.
— Не вземай нищо друго от него освен тоягата му — посъветвала го бабичката.
Стигнал сиромахът до жилището на черния гарван. Излязъл насреща му той и го поканил в къщи. Приели го и го нагостили богато. После изсипали пред него злато, сребро и скъпоценни камъни. Отказал се от всичко селянинът и поискал да му дадат само тоягата. Почудил се гарванът, но изпълнил желанието му.
Вървял беднякът по пътя с тоягата и си мислел: „Какво ли чудо ще е скрито в нея?“ Не щеш ли — насреща му бабичката.
— Я се развърти, тояжке — казала бабичката. — За убиване — не го убивай, но хубавичко набий глупака и го научи на ум и разум.
Развъртяла се тоягата и така напердашила селянина, че той едва се — довлякъл жив до вкъщи.
Влязъл вътре и казал на тоягата:
— Я се развърти, тояжке, и хубавичко напердаши жена ми!
Развъртяла се тоягата и набила жена му.
На другия ден селянинът взел вълшебната тояга и отишъл при царя. Царедворците не искали да го пуснат.
— Я се развърти, тояжке, и хубавичко им дай да разберат! — казал селянинът.
Развъртяла се тоягата и така набила царедворците, че никой не можел да се държи на краката си.
Влязъл селянинът в двореца и — право при царя:
— Върни ми мелницата и магарето!
Царят се разгневил и заповядал:
— Изхвърлете го навън!
Тогава селянинът извикал на тоягата си:
— Хайде, тояжке, покажи силата си!
Развъртяла се тоягата, заревал с глас царят и извикал:
— Върнете му и мелницата, и магарето, и пари му дайте отгоре, само да се маха по-скоро със своята тояга!
Така селянинът си взел обратно и мелницата, и магарето, и отгоре на това занесъл и много пари в къщи.