Нора Робъртс
Даровете на слънцето
Глава 1
Очевидно и безспорно губеше разсъдъка си. Като психолог не се съмняваше.
Всички признаци бяха налице. Наблюдаваше ги как се проявяват от месеци: напрегнатост, склонност да мечтае с отворени очи, невъзможност да сдържа нетърпението си, загуба на памет. Забелязваше и липса на мотивация, на цел.
Родителите й го приемаха по техния мек начин: „Би могла да се справиш и по-добре Джуд.“ Колегите й започнаха да й хвърлят крадливи погледи, пълни с тихо съжаление или неспокойно неодобрение. Усещаше, че изпитва ненавист към работата си, не харесваше студентите си, намираше десетки дребни недостатъци у приятели и близки, у помощниците и началниците си.
Всяка сутрин простата задача да стане от леглото и да се облече за лекциите си през деня се превръщаше в непосилно бреме. Все едно й предстоеше да изкачи планина. И то такава, каквато не желаеше да види дори отдалеч, а още по-малко — да катери.
Често се държеше рязко, импулсивно. О, да, това бе окончателното доказателство. Стабилната, непоклатимата Джуд Франсис Мърей, една от най-жилавите издънки на семейното дърво на рода в Чикаго, разумната и преданата дъщеря на професорите Линда и Джон К. Мърей напусна работа.
Не, не взе отпуска от университета, нито помоли за няколко седмици почивка, а направо напусна насред семестъра.
Защо? Нямаше и най-бегла представа.
За нея изненадата бе не по-малка, отколкото за декана, за колегите, за родителите и.
Така ли бе реагирала преди две години, когато бракът й пропадна? Не, разбира се. Бе продължила да действа рутинно — лекции, научни занимания, уговорени срещи — без никаква засечка, дори когато се срещаше с адвокатите и се занимаваше с документите, символизиращи края на един съюз.
Макар че не бе имало особена близост в този съюз, нито съществени затруднения за адвокатите. Брак, просъществувал по-малко от осем месеца, не предизвиква кой знае каква каша или проблеми. Нито пък страст.
Страст, предположи тя, ето какво й липсваше. Ако бе съществувала, Уилям нямаше да я зареже заради друга жена още преди цветята от булчинския й букет да увехнат.
Но нямаше смисъл да разсъждава за това след толкова време. Тя е това, което е. Или което беше, поправи се. Само Господ знае какво представлява в момента.
Вероятно някаква част от цялото, мина й през ума. Все едно бе стъпила на някакъв ръб и бе погледнала надолу към огромно тъмно море от еднообразие, от монотонност, от скука. Това бе сега Джуд Мърей. Размаха ръце, отстъпи бързо от ръба и с писък избяга.
Толкова нетипично за нея.
Докато тези мисли се блъскаха в главата й, така се разтрепери, че се запита дали като капак на всичко не получава инфаркт.
Подобен некролог щеше да звучи странно. Не е изключено да стигне дори до „Айриш таймс“ любимият вестник на баба й. Родителите й, разбира се, ще бъдат шокирани. Такава неочаквана, публична, неудобна смърт. Напълно неподходяща.
Естествено, ще страдат много, но най-вече ще бъдат озадачени. Какво си въобразява това момиче, та така ненадейно да замине за Ирландия. Нали има блестяща кариера и прекрасен собствен апартамент край брега на езерото?
Щяха да припишат всичко на влиянието на баба и.
И, разбира се, щяха да бъдат прави, както винаги — от зачеването й в резултат на много благоприлично съвокупление точно година след като се бяха оженили.
Въпреки нежеланието да си го представя Джуд бе уверена, че родителите й правят любов винаги благоприлично и премерено точно — като хореографията на класически балет, от която и двамата се възхищаваха толкова много.
А и защо седи във взето под наем волво, чийто глупав волан не е на обичайното място, и мисли за сексуалния живот на родителите си?
Можеше да направи само едно: да притисне очи с пръсти, та образът да избледнее.
Такива неща ти се случват, повтори си тя, когато полудяваш.
Пое си дълбоко въздух, после — още веднъж. Кислород, за да се избистри и успокои умът. Според сегашната й гледна точка разполагаше с две възможности. Първата — да извади куфарите от колата, да влезе обратно в сградата на Дъблинското летище, да върне ключовете на агентката с червени като морков коси и необичайно широка усмивка и да вземе полета обратно към дома.
Вече няма работа, разбира се, но известно време ще преживее доста добре със спестяванията си. Е, няма да разполага с апартамента си, защото го даде под наем за следващите шест месеца на симпатична двойка, но ако се прибере в родината си, винаги може да се подслони при баба си.