Но навън беше такава прелест! Нежният въздух действаше като целувка, умерено хладният бриз разкара от съзнанието й и последните остатъци умора от пътуването. Продължи да се разхожда и да гледа, докато влажната от дъжда трева не намокри обувките й.
Все едно стъпва в картина, помисли си отново тя, картина, осеяна с потреперващи листа, чуруликащи птички ухаеща на мокри растения.
Видът на друга къща й подейства почти като шок. Стоеше сгушена зад живия плет настрани от пътя. Стори й се че фасадата, задната част и страничните стени са били безразборно издигнати по нечий каприз в различно време. „И все пак оставя приятно впечатление“ — мина й през ум.
Представляваше очарователна комбинация от камък и дърво, а цветя имаше и в предния, и в задния двор. Зад градината отзад се издигаше барака за инструменти и машини, които буквално преливаха през вратата.
На алеята видя сива кола сякаш бе слязла от поточната линия години преди Джуд да се роди.
Голямо жълто куче спеше на припек встрани от къщата, или поне тя предположи, че спи. В следващия миг то се изви по гръб и скочи на крака.
Дали това е къщата на семейство О’Тул, зачуди се. Сигурно, реши тя, виждайки как от задния вход една жена изнася панер с дрехи за простиране.
Имаше великолепни червени коси, широки бедра и набита снага. Според представите на Джуд именно това се изисква, за да износиш и родиш пет деца. За да докаже, че е жива, кучката се завтече с размахана опашка към отправилата се към простора жена.
Джуд съобрази, че фактически никога не е виждала някой да простира. Дори и най-посветените на домакинството жени в Чикаго не го правеха. Струваше й се, че процесът не изисква напрежение и следователно действа успокоително. Жената извади щипки от джоба на престилката си, стисна ги между устните си, после се наведе и извади от панера калъфка за възглавница. Тръсна я енергично и я провеси на въжето. Направи същото и със следващата дреха и използва същата щипка.
Смайващо.
Постепенно изпълваше въжето, без видимо да бърза. Жълтата кучка й правеше компания. Панерът се изпразваше, а вятърът издуваше и развяваше вече прострените дрехи.
Просто още една страна от картината, реши Джуд. Ще кръсти тази част Селска съпруга.
Панерът се изпразни. Жената се обърна към другия простор и започна да прибира оттам изсъхналите дрехи — сгъваше ги старателно и скоро панерът отново бе пълен.
Подпря го на хълбок и влезе обратно в къщата. Кучката не преставаше да тича в краката й.
Какъв приятен начин да се прекара утрото, мина й през ума.
А вечерта, когато всички се приберат, къщата ще ухае на нещо божествено, къкрещо на огъня. Някаква яхния, представи си Джуд, или печено месо с препечени до златисто картофи. Цялото семейство ще се настани около масата, отрупана с приятно несъответстващи си купи и чинии; ще разказват за случилото им се през деня, ще се смеят и ще подхвърлят парченца на кучката, която ще си ги проси изпод масата.
Големите семейства, мина й през ума, сигурно носят голяма утеха.
Няма нищо не наред и с малките, разбира се, добави тя, защото мигом се почувства виновна. Да си единствено дете си имаше свои предимства. Беше получавала цялото внимание на родителите си.
Може би дори прекалено много от вниманието им, обади се плахо вътрешен глас.
Окачестви този глас като доста невъзпитан и го накара да замлъкне. Тръгна към къщурката си, за да свърши и тя нещо практично.
Обзе я чувство, че проявява нелоялност и незабавно звънна у дома. Поради часовата разлика улови родителите си преди да излязат за работа и потисна вината си, като се разбъбри щастливо — как си е отпочинала, как се забавлява и с нетърпение чака да опознае новата обстановка.
Добре си даваше сметка, че и двамата гледат на импулсивното й заминаване за Ирландия като на експеримент, рязко отклонение на четирийсет и пет градуса от доволно следваната дотогава пътека. Не възразиха, което я облекчи. Просто бяха озадачени. Не успя да им обясни защо постъпва така. Впрочем — не успя да го обясни и на себе си.
Продължи да мисли за близките си и набра още един номер. Нямаше нужда да се впуска в големи подробности и ред баба Мърей. Тя разбираше от половин дума. С по-ведро настроение, докато си приготвяше чай и си правеше сандвич, Джуд съобщи на баба си детайли около пътуването, първите си впечатления, колко е очарована от къщурката.
— Току-що се връщам от разходка — продължи тя с притисната към рамото слушалка, за да остави скромния си обяд върху масата. — Видях руините и кулата отдалеч. Скоро ще ги разгледам по-отблизо.