И изведнъж на света престана да съществува всичко друго.
Вдигна ръце, той свали пуловера й, после плъзна ръка по тялото й. Клепачите й натежаха, тялото й се отпусна. Свали обувките й, панталоните. Правеше го без да бърза, оставяше ръцете си да докосват местата, привлекли вниманието му, докато й се стори, че плътта й затананика.
Лежеше гола върху тревата, а лунната светлина къпеше тялото й. Протегна ръце към него и той я издърпа леко нагоре.
— Искам да разпусна косата ти, да гледам как се разпилява по раменете. — Не откъсна очи от нея, докато го правеше. — Помниш ли първия път?
— Да.
— Сега знам кое ти доставя наслада. — Притисна устни към рамото й и се опи от аромата на косата й. — Отпусни се върху тревата и ми позволи да ти доставя удоволствие. — Устните му се плъзнаха по шията й, докато внимателно я полагаше да легне. — Ще ти дам всичко, което имам.
Можеше да й се нахвърли, но — не; действаше бавно, наслаждавайки се на всяко движение. Последваха дълги разтърсващи целувки и нежни стонове. След всяко нейно простенване той предприемаше нещо ново.
Можеше да избърза, но — не; съблазняваше я. От бавните, нежни милувки кожата й потръпваше. Той приемаше възторг всяко потреперване.
Тя се загуби, потъна във възхитително замаяно усещане. Хладна трева и топла плът; приятни аромати и приглушен шепот; силни ръце и търпеливи устни.
Забеляза луната над главите им: светещо бяло кълбо на фона на тъмносиньото небе.
Промълви името му, литнала към висините.
— Остави се на насладата — прошепна. Искаше да наблюдава как се носи на вълните на страстта, как те я издигат все по-нагоре, докато очите й подивеят, а тялото затрепери. — Отдай й се — помоли той и я отведе натам по-рязко, отколкото възнамеряваше.
Обля я гореща вълна. Звездите сякаш експлодираха! Удоволствието бе така върховно, така неочаквано след цялата нежност, че тялото й се изви нагоре: отчасти като протест, отчасти за да му достави същата наслада. Този път от устните й се откъсна не стон, а писък.
— Ейдан. Не мога…
Вкопчи се в раменете му, тъй като целият свят около нея се сриваше.
— Отново. — Хванал косите й, дръпна главата й назад и се нахвърли върху устните й. — Отново, докато и двамата сме празни. — Ръцете, които бяха толкова нежни досега, се вкопчиха в бедрата й. — Кажи, че ме искаш вътре в теб. Мен и никой друг.
— Да. — Нямаше търпение да я обладае. — Теб и никой друг.
— Тогава ме приеми.
Изпълни я цялата. Дъхът му секна, когато тялото й се изви нагоре, да го приеме. Пръстите й се заровиха в косите му.
В следващия миг тялото й започна да се люлее, да се движи, да го търси.
Сега мощта бе в нейни ръце. Тя контролираше всеки миг на насладата. Тялото му се издигаше и спускаше над нейното. Всеки негов мускул потреперваше при допира й. Очите му станаха тъмни като нощта, когато тя се нахвърли на устните му, както той бе постъпил с нея. Тихият стон, който изтръгна от него, я накара да се засмее щастливо и победоносно.
Остави се на удоволствието. Претърколи се с него.
— Този път аз ще те отведа във висините. — Смело взе ръцете му и ги постави върху гърдите си. — Докосвай ме. Докосвай ме навсякъде, докато те любя.
Насочваше ръцете му към местата, където ги желаеше, и го приближаваше все по-близо и по-близо към края.
Усети как тялото му се напряга, опитва се да не се предаде, но напразно. Той простена и потъна в морето от наслада, а тя, възторжена от постигнатото, не се поколеба и скочи след него.
Сега той бе потреперил, а ръцете му лежаха отпуснати, когато тя се наведе напред да го целуне. Докосна с устни врата му и усети горещата пулсираща вена.
После победоносно вдигна ръце нагоре.
— Господи! Чувствам се божествено. Защо хората не се любят винаги навън? Толкова е… освобождаващо.
— Приличаш на кралица на феите.
— И се чувствам като такава. — Разтърси коса, после го погледна и се усмихна. — Пълна съм с вълшебство и опияняващи тайни. Толкова се радвам, че не ми се сърдиш. Бях убедена, че си ми сърдит.
— Да ти се сърдя? Защо? — Събра достатъчно енергия за да се надигне и да я придърпа към себе си. — Всичко в теб ме очарова.
Тя се сгуши по-близо, все още опиянена от изпитана наслада.
— Снощи не бе особено очарован от мен.
— Да, права си, но понеже изяснихме нещата, няма да се тревожим.
— Изяснили сме нещата ли?
— Да. Току-що. Хайде да си облечеш пуловера преди ти стане студено.