Докато тя бършеше пода, кутрето не спираше да подскача, да ближе лицето й и да ръмжи тихо. Поведението му не й даде сърце да му се скара. Доставяше й огромна радост да го гушка. Прекараха почти четвърт час в игра: милваше го, боричкаха се, чешеше го по коремчето.
Разглезила го бе, разбира се, призна си Джуд. Но и тя самата не си бе давала сметка колко голяма потребност е имала сподели стаената у нея обич?
— Почти на тридесет години съм — промълви тя и погали дългите копринени уши на Фин. Искам дом и семейство. Но искам да го създам с мъж, който неимоверно ме обича. — Стана й приятно, когато Фин се извърна да близне ръката й. — А ето, че не съм в състояние да го сторя. Няма да приема живот на парче само защото изглежда най-доброто, което ще получа. Така че… — Вдигна Фин и отърка носа си в неговия. — В момента сме само двамата, приятел.
Щом отвори задната врата, той излетя навън като стрела. Радваше му се, макар да се бе насочил право към цветята й. Извика рязко името му и той сиря. Джуд отчете напредък — този път кутрето унищожи само една леха.
Фин ту тичаше пред нея, ту се връщаше, въртеше се в кръг, пречкаше се в краката й, после хукваше да помирише всяко нещо, предизвикало интереса му. Представи си го как ще изглежда като порасне: едро, красиво куче с източена опашка, което обожава да тича по хълмовете.
Какво, за Бога, щеше да прави с него в Чикаго?
Поклати глава и реши да не се тревожи в момента за това. Какъв смисъл да си блъска главата за нещо, което ще унищожи удоволствието от разходката й?
Слънчевата светлина струеше през облаците. От време на време зърваше тъмнозеления залив Ардмор в кристалния въздух. Ако спре, мина й през ума, ще чуе плясъка на вълните. Плажовете ще се изпълнят с туристи и с местни жители, стига да разполагат с някой и друг свободен час.
Млади майки, представи си тя, ще оставят децата да потопят крачета във водата или да пълнят с пясък червените си пластмасови кофички. Ще построят дворци, а после морето ще ги отмие.
Живият плет край пътя изобилстваше с разцъфнали летни цветя, тревата под краката й бе мека и влажна от сутрешната роса. На север се издигаха планини със забулени от облаци върхове. Между тях и Джуд се стелеха безкрайни хълмове.
Обожаваше да ги съзерцава. Навяваха й мисли за рицари, за девойки и крале, за весели прислужници и изобретателни врагове. И, разбира се — за вълшебства и магии, за песни на феи.
И за нови приказки, пълни с любовна саможертва и тържество на сърцето; приказки за честта и гордостта.
На такова място човек би могъл години наред да събира приказки и да ги обработва; да прекарва божествени утрини като днешната или дъждовни следобеди в писане. А вечер ще седи доволна от свършената през деня работа и ще се любува на картините, които огънят вае в камината, или ще отскача до кръчмата да се порадва на шума, компанията и музиката.
Какъв прекрасен живот, пълен с интересни случки, красота и мечти.
Спря на място, зашеметена от тази мисъл. Най-много се смая, че изобщо й хрумна подобно нещо. Да остане тук не три месеца, а завинаги. Да пише приказки. Онези, които й бяха разказали, и онези, които постоянно се раждаха в съзнанието й.
Не, невъзможно е, разбира се. Що за идиотщина? Изсмя се на глас, но смехът й прозвуча кухо и напрегнато. Ще се върне в Чикаго, както е планирала, ще си намери работа в позната област, ще прояви разум и ще остави мечтите настрани. Каква безотговорност — да се поддава на такива мисли!
Защо?
Въпросът възникна само след две крачки.
— Защо? — повтори тя на глас. — Защото има причина. Десетина причини. Живея в Чикаго. Винаги съм живяла в Чикаго.
Но кой закон я задължава да живее в Чикаго? Какво? Да не би да я хвърлят в затвора, защото е променила местожителството си?
— Не, разбира се… Но трябва да работя.
А какво прави през последните три месеца?
— Това не е истинска работа. — Стомахът й се сви, сърцето й се качи към гърлото. — По-скоро е развлечение.
Защо?
Затвори очи.
— Защото ми е страхотно приятно да го правя. Обожавам всеки миг, посветен на приказките. Невероятно забавно ми е и затова ми се струва глупаво. От друга страна защо да не правя нещо, което искам, без да се ограничавам? Защо да не живея на място, което ме привлича? Кой ръководи живота ми, ако не самата аз?
Коленете й леко се подкосиха, но тя продължи напред. Ако събере достатъчно кураж, може да го стори. Ще продаде апартамента, ще направи онова, което досега избягваше да предприеме поради страх — ще изпрати част от написаното на издател.
Може да спечели, може да загуби, но иска да се занимава точно с това.