Трябва да го обмисли сериозно, внимателно. Тръгна по-бързо, опитвайки се да пренебрегне вътрешния глас, който я увещаваше да действа сега, веднага, преди да си е измислила някакви оправдания. Решението би довело до огромна промяна, отчете тя. Разумните хора обмислят внимателно такива съдбоносни решения.
При вида на къщата на семейство О’Тул Джуд изпита благодарност. Беше добре да се разсее, да отклони мислите си за известно време.
На простора вече съхнеха дрехи. Дали Моли не пере денонощно, запита се Джуд. Цветята в градината бяха нацъфтели страхотно. Бети се надигна от сутрешната си дрямка и излая да поздрави Фин.
Кухненската врата се отвори.
— Добро утро, Джуд. — Моли й махна за поздрав. — Рано си станала днес.
— Но не толкова рано, колкото теб.
— Ако имаш къща пълна с бъбриви момичета и мъж, който иска да пие чай преди да си отвори очите, нямаш много възможности да се излежаваш в леглото. Хайде, ела да пиеш чай и да си поговорим, докато замеся хляба.
— Връщам ти чиниите. Нося и захарни бисквити. Правих ги вчера. Май станаха по-сполучливи от предишните.
— Ще ги опитаме с чая и ще преценим.
Задържа вратата широко отворена и Джуд влезе в топлата, приятно ухаеща кухня, където се носеше трясъкът от инструментите на Брена, навряла се под мивката.
— Почти го оправих, мамо.
— Дано. — Моли се приближи към печката. — Да ти кажа, Джуд, това момиче постоянно ремонтира къщите на хората, а аз ден и нощ живея с течове.
— Да, ама не ми плащаш, нали?
Брена си изпроси леко сритване от майка си.
— Да ти плащам ли? А сутринта кой изяде планина от пържени яйца и камара препечен хляб с конфитюр?
— Трябваше да ми е пълна устата, инак щях да прекъсна нескончаемите приказки на Морийн за подготовката на сватбата. Това момиче ни побърква всичките, Джуд, само се суети, препира се и безпричинно избухва в плач.
— Когато човек ще се жени, нормално е да се държи така. — Моли поднесе чая и бисквитите, кимна на Джуд да седне и продължи да меси тестото. — Когато настъпи твоят час, ти ще се държиш още по-зле.
— Ха! Ако въобще ми дойде наум да се омъжа, ще завлека избраника при свещеника, ще изрека каквото се полага и с това ще се свърши — обяви Брена. Всичките тези превземки: рокля, цветя, какви песни ще се пеят. Месеци подготовка за един-единствен ден, за рокля, която няма да бъде облечена повторно, цветя, които ще увехнат, и песни, които можеш да пееш по всяко време… Измъкна се изпод мивката и размаха клещите. — На всичкото отгоре се хвърлят безбожно много пари.
— О, Брена, каква глупачка си. — Моли поръси още брашно върху тестото. — Този ден бележи началото на живота, заслужава си всеки миг и всяко пени. — Въздъхна леко. — Но наистина става мъчително човек да се справя с обзелите я нерви напоследък.
— Това имах предвид. — Брена прибра клещите в сандъчето и се нахвърли върху бисквитите. — Виж Джуд — тя е самото спокойствие. Да си я чула да бръщолеви дали ще носи бели или розови рози? — Брена отхапа от бисквитата и седна на стола. — Ти си една много разумна жена.
— Благодаря ти. Старая се. Но не разбрах за какво говориш.
— За разликата между теб и вятърничавата ми сестра. И на двете ви предстоят сватби, но ти не крачиш напред-назад из стаята, не кършиш ръце и не променяш всеки две минути мнението си каква да бъде тортата. Не го правиш.
— Не — отвърна Джуд бавно, — защото не ми предстои сватба.
— Дори ти и Ейдан да се венчаете на скромна церемония — макар да не ми е ясно как ще успееш да го убедиш, защото той познава всички в радиус от стотина километра — все пак е сватба.
Наложи се Джуд да си поеме дълбоко въздух, после — още веднъж.
— Откъде ти хрумна, че ще се омъжвам за Ейдан?
— Дарси ми каза. — Брена се пресегна да вземе още една бисквита. — А тя го е чула от първоизточника.
— Какъв негодник!
Острият й тон накара Брена да премигне, а Моли за миг престана да меси. Преди Брена да успее да заговори, Моли й метна предупредителен поглед.
— Напълни си устата с бисквита, за да не объркаш нещата още повече.
— Но Дарси каза…
— Дарси може и да не е разбрала.
— Точно така смятам и аз. — В гърлото на Джуд напираше гняв. Не успя да го преглътне, затова се изправи. — Как не го е срам този мъж? Защо е толкова нагъл?
— Мъжете са такива по рождение — заяви Брена и се наведе, за да избегне перването на майка си.
— Трябва да ти призная, Джуд, и аз си мислех, че двамата сте тръгнали натам. — Моли говореше спокойно, без да откъсва очи от Джуд. — Когато Брена ни каза снощи на вечеря, никой не се изненада. Напротив — зарадвахме се.