— Не се съмнявам, че близките ви ще дойдат, но е хубаво да се мернат и стари приятели, нали?
Главата й забуча. Нервите й така се изопнаха от гняв, че остана вторачена в служителката.
— Моят Джон и аз сме женени от близо петдесет години, но съвършено ясно помня деня, когато се венчахме. Валя като из ведро, но това никак не ме притесни. Всичките ни близки — и моите, и на Джон — присъстваха. Натъпкахме се в малката черква; миризмата на мокра вълна се смесваше с аромата на цветята. Татко ми, лека му пръст, плака като дете, докато ме водеше към олтара, защото съм единствената му дъщеря.
— Звучи чудесно — успя да промълви Джуд, когато си възвърна дъха. — Но аз няма да се омъжвам.
— О, да не би с Ейдан вече да сте се скарали за някаква дреболия? Не се притеснявай, мила. Това е естествено като дъжда.
— Не сме се скарали. — Но Джуд имаше чувството, че в най-скоро време ще се скарат здравата. — Просто няма да се омъжвам.
— Накарай го да се поизпоти преди да те спечели — намигна й жената. — Няма да му навреди, а и ще го направи по-добър съпруг. И да не забравя — поговори с Кати Дъфи за сватбената торта. Прави ги красиви като картинка.
— Нямам нужда от торта — процеди Джуд през зъби.
— Какво като ти е за втори път? Не означава, че не ти се полага. Всяка булка заслужава торта. А за роклята поговори с Моли О’Тул. Тя намери чудесен магазин в Уотърфорд за дъщеря си.
— Нямам нужда нито от торта, нито от рокля — обяви Джуд, стараейки се да не загуби търпение, — защото няма да се омъжвам. Благодаря.
Извърна се и тръгна към вратата.
Когато стъпи на тротоара, вдиша дълбоко и погледна към табелата на кръчмата.
Няма да влезе там сега. Направо ще го убие, ако влезе.
А защо, по дяволите, да не го убие? Той заслужава да умре.
С решителни крачки се насочи към кръчмата и разтвори широко вратата.
— Ейдан Галахър!
След нейния изблик в помещението, пълно с местни жители и туристи, отбили се да хапнат или пийнат нещо, се възцари мъртва тишина.
На бара Ейдан подаде вече пълната халба. Джуд се отправи към него. Блясъкът в очите й го възпря да посегне към следващата халба. Въобще не приличаше на нежната, сънена жена, която остави малко след зазоряване. Тя изглеждаше мека като коприна и задоволена.
А тази възнамеряваше да го убие.
— Искам да поговоря с теб — съобщи му тя. Тонът й не предвещаваше приятен разговор.
— Добре. Дай ми минутка да оправя тук и ще се качим горе. Там ще бъдем сами.
— Насаме с теб? Забрави.
Извърна се към помещението. Този път вторачените погледи и изписаното по лицата любопитство не я смутиха, не станаха причина стомахът й да се свие. Този път само дозасилиха черния й гняв.
— Спокойно можете да слушате какво съм наумила да кажа, защото май всички вече и без това обсъждате моите проблеми. Заявявам съвсем ясно: няма да се омъжвам за този песоглавец, който се представя за мъж.
Разнесоха се хихикания, вратата към кухнята изскърца. Тя отново се извърна.
— Не се крий, Шон, а излез. Не съм подгонила теб.
— И благодаря на Господа за това — промърмори той, но понеже бе предан брат, застана до Ейдан.
— Красиви сте като картинка, вие двамата. А ти… — продължи тя и посочи Дарси. — Надявам се да имаш повече акъл от брат си, който си въобразява, че заради привлекателното му лице жените ще падат в краката му при първия знак на внимание.
— Джуд, скъпа…
— Не ме наричай скъпа. — Наведе се през тезгяха и заби юмрук в гърдите му. — И не произнасяй името ми с този търпелив, влудяващо спокоен тон, проклет… малоумнико!
Очите му блеснаха гневно. Направи знак на Шон да поеме бара и съобщи на Джуд:
— Качваме се горе, за да приключим тази история.
— Никъде няма да ходя с теб. — Отново го удари с юмрук по гърдите. Този път с всички сили. — Няма да допусна да се държиш с мен като тиранин.
— Кой се държи с теб като тиранин? Ти ме удряш в момента.
— Мога да те ударя и по-лошо. — Изведнъж почувства, че е способна да го направи. — Ако си въобразяваш, че като разправяш на всеки надал ухо, как ще се омъжа за теб, как ще ме склониш, или просто ще изчакаш да мине време, за да приема, чака те огромна изненада. Нямам никакво намерение да слушам какво да правя с живота си. Нито от теб, нито от когото и да било друг. — Отново се извърна. — И най-добре е всички присъстващи да го разберат. Само защото спя с него не означава, че ще има сватбена торта в момента, когато той щракне с пръсти. Ще спя с когото си искам.
— На разположение съм — обади се някой и присъстващите избухнаха в смях.
— Достатъчно. — Ейдан стовари длан върху тезгяха — чашите подскочиха. — Това е личен разговор. — Мина край Шон. — Хайде горе, Джуд Франсис.