— Не. — Държеше брадичката си вирната. — Но ти очевадно отказваш да приемеш тази дума.
— Горе — повтори той и я стисна здраво за ръката. — Тук не е мястото.
— Ти го започна — напомни му тя. — Свали си ръката от мен.
— Ще обсъдим това насаме.
— Приключих с обсъждането.
Опита се да се освободи, но той започна да я тегли към задната част на помещението. Фактът, че си го позволява, а и начинът, по който хората се отдръпваха да им сторят път, нагледно демонстрираше силата му да я завлече където поиска. Осъзнавайки това, усети как пада и последната задръжка и онова черно, бълбукащо нещо изригна.
— Казах ти да си махнеш ръката от мен, негоднико!
Нямаше спомен как точно го стори, защото пред очите й падна червена пелена, но усети удара, когато свободната й ръка, свита в юмрук, се насочи към лицето му.
— Боже милостиви!
Пред очите му затанцуваха снежинки. Инстинктивно поднесе ръка под носа си, от който закапа кръв.
— И не ме докосвай повече — обяви тя с достойнство сред възцарилата се в кръчмата тишина.
Извърна се и излезе секунда преди да избухнат аплодисменти.
— Вземи. — Шон му подаде кърпа. — Страхотен удар има нашата Джуд.
— Прав си. — Почувства нужда да седне. Дарси придърпа стол. — Чудя се какво й стана.
Не обърна внимание как присъстващите започнаха да се обзалагат за сватбата, а с благодарност прие леда, който Шон му подаде. Загледа се в окървавената кърпа смаян и отвратен. — Тази жена успя да направи нещо, което не се е случвало тридесет и една години. Счупи проклетия ми нос.
Глава 20
— Няма да хукна след нея като пале.
В кухнята Шон продължи да пържи риба и картофи, а Ейдан да налага носа си с лед.
— През последните двадесет минути го повтори най-малко десет пъти.
— Няма да го направя.
— Чудесно. Дръж се като проклет упорит идиот.
— Не ме подхващай и ти. — Ейдан смъкна торбичката е лед. — На теб поне мога да ти посегна.
— И си го правил повече пъти, отколкото бих могъл да преброя. Това обаче не те прави по-малък идиот.
— Защо да съм идиот? Тя нахълта тук, при това в натоварен час, и започна цялата разправия. Обиждаше ме, удряше ме, накрая счупи и шибания ми нос.
— Това те довърши, нали? — Шон постави златистите парчета риба и картофите в чиния, добави зеле и го украси с магданоз. — След толкова години и безброй сбивания една жена на половината от твоя ръст успя да го стори.
— Стана случайно — изръмжа Ейдан, а накърнената му гордост пулсираше заедно с носа му.
— Размаза те — възрази Шон и бързо се изниза през вратата с поръчката.
Какво стана със семейната преданост? Възмутен, Ейдан се надигна да намери аспирин. Лицето страшно го болеше.
При други обстоятелства вероятно щеше да се възхити от Джуд и от изблика, който даде на гнева си. Както и на точното й попадение. Но в момента нямаше сили да го стори.
Нарани лицето, гордостта и сърцето му. Никога досега жена не бе разбивала сърцето му и нямаше представа какво да прави. Разбираше, че вероятно е оплескал нещата по време на онова проклето ceili. Но от друга страна бе сигурен, че снощи е оправил всичко.
Държа се романтично, шеговито, но и настойчиво. Какво друго иска тази жена, по дяволите? Подхождат си. Всеки го вижда.
Всеки, с изключение на самата Джуд Франсис Мърей.
Защо не го желае, след като той я иска толкова силно, че едва диша? Как не съзира живота, който ще изградят заедно, след като той го вижда така ясно?
Всичко е свързано с първия й брак, реши той мрачно. Но нали той го преодоля? Защо и тя не направи същото?
— Просто е инат — обяви той на Шон, когато брат му се върна.
— Значи напълно ти подхожда.
— Не е инат да искаш да получиш онова, което е добро за теб.
Шон поклати глава и се залови да изпълни поръчката за сандвичи. В заведението цареше пълна лудница. След като случката се разчу, хората се задържаха по-дълго от обичайното, а прииждаха и нови. Майкъл О’Тул и Кати Дъфи се заеха да помогнат зад бара. Всеки момент щеше да пристигне и Брена. Не смяташе, че Ейдан ще има настроение да налива бира или да бъбри безгрижно. Поне известно време.
— Прав си, предполагам — призна Шон след малко. — Но винаги има начини да се подходи към една жена.
— Ти пък какво разбираш от жени?
— Повече от теб, обзалагам се, защото никоя не ме е фрасвала по лицето.
— И на мен не ми се е случвало досега. — Макар и полу-замръзнал от леда, носът му продължаваше да пулсира като парен котел. — Един мъж не очаква такава реакция след като е направил предложение за женитба.
— Проблемът сигурно не е в предложението, а в начина, по който е направено.