— Мястото е наистина чудесно — съгласи се баба й. — Там човек усеща много неща.
— О, с нетърпение чакам да видя издяланите надписи и аркадата, но днес не исках да ходя чак толкова далеч. Видях къщата на съседите. Сигурно е на семейство О’Тул.
— Да, Майкъл О’Тул. Помня го като момък. Вечно се усмихваше и успяваше да уговори момичетата да ги заведе на чай с пасти. Ожени се за хубавата щерка на Логанови Моли — и си родиха пет момиченца. Онази, която си срещнала, Брена, трябва да е най-голямата. Как е красивата Моли?
— Не се отбих да ги видя. Беше заета е прането.
— Ще откриеш, че никой не е прекалено зает, за да спре за момент, Джуд Франсис. Следващия път, когато се разхождаш, се отбий да поздравиш Моли О’Тул.
— Добре. О, бабо? — Развеселена, тя се усмихна, докато отпиваше от чая. — Не ми каза за призрака в къщата.
— Разбира се, че ти казах, момиче. Не си ли прослушала записите? Не си ли чела писмата, които ти дадох?
— Не. Не още.
— И сигурно си мислиш: ето, баба пак започна със своите фантасмагории. Просто прегледай нещата, които ти дадох. Там ще откриеш историята за лейди Гуен и нейния призрачен любовник.
— Призрачен любовник ли? Дух ли е бил?
— Така разправят. Къщурката е построена на Хълма на феите, а дворецът им е отдолу и тя продължава да го чака, защото обърнала гръб на щастието в името на разума, а той го загубил заради своята гордост.
— Тъжно — промълви тихо Джуд.
— Права си. Но мястото все пак е подходящо — говоря за хълма — да надникне човек в себе си и да види за какво копнее сърцето му. И ти надникни в твоето, докато си там.
— В момента търся единствено спокойствие.
— Наслаждавай му се на воля. Там го има в изобилие. Но не се оттегляй прекалено много и не оставай прекалено дълго безучастен наблюдател на околния свят. Животът е много по-кратък, отколкото си представяш.
— Защо не дойдеш, бабо, и не поостанеш тук с мен?
— О, някога ще се върна, но сега е твоето време. Обърни му внимание. Ти си добро момиче, Джуд, но не е нужно през цялото време да си послушна.
— Постоянно ми го повтарят. Не е изключено да намеря някой привлекателен ирландски разбойник и да се впусна в безразсъдна любовна авантюра.
— Няма да ти навреди. Сложи цветя на гроба на братовчедката Мод от мое име, скъпа. И й кажи, че ще дойда да я видя при възможност.
— Добре. Обичам те, бабо.
Джуд не забеляза как тече времето. Уж щеше да направи нещо полезно — наистина смяташе да си поиграе с цветята навън само няколко минути: колкото да набере китка, за да я постави във високата синя бутилка, която откри във всекидневната. Престара се, разбира се. Набра прекалено много и се наложи да търси нова бутилка. В къщата изглежда нямаше ваза. А после се оказа толкова забавно да седи на площадката и да подрежда цветята като през цялото време съжаляваше, че не знае имената им. По този начин пропиля почти целия следобед.
Отнесе по-малката тумбеста зелена бутилка в кабинета, за да я постави на масата до компютъра. И си понесе последствията. Чистосърдечните й намерения бяха да полегне само за няколко минути. На малкото легло в кабинета спа цели два часа. Събуди се със замаяна глава и ужасена.
Губеше чувство за дисциплина. Превръщаше се в мързелана. Вече тридесет часа само спи и си пилее времето.
И отново беше гладна.
При този режим, мина й през ума, докато се отправяше към кухнята да си вземе нещо за хапване, само след седмица ще стане дебелана, със забавени реакции и глуповат вид.
Ще излезе, ще отиде с колата до селцето. Ще намери книжарница, банката, пощата. Ще разбере и къде е гробището, за да посети гроба на Старата Мод от името на баба си. Всичко това трябваше да свърши още сутринта. Но и сега не е съвсем късно. Ще посвети целия утрешен ден на прослушване на записите; ще прочете писмата, които взе от баба си, и ще види има ли хляб в тях.
Първо се преоблече: избра панталони от лек плат, пуловер по врата и блейзър — в него се чувстваше много по-добре и по-професионално, отколкото в дебелата жилетка и джинсите, с които се размотава цял ден.
Нападна косата си; нападна бе единствената дума, даваща представа за усилията й да я укроти в дебела опашка, въпреки постоянното желание на кичурите да се измъкнат и разпилеят.
Прояви особено внимание с гримовете. Никога не бе боравила умело с тях, но резултатът изглеждаше задоволителен за спокойна обиколка из селцето. Бегъл поглед в огледалото я увери, че не прилича нито на жив труп, нито на лека жена, независимо че го бе постигала понякога.