— Колко начина има според теб? — попита Ейдан. — И бих искал да знам защо вината да е моя.
— Защото е повече от очевидно, че те обича и в замяна се нуждае от любов. Ако не си забъркал някаква каша, нямаше да ти откаже и да ти счупи носа.
Докато Ейдан го зяпаше, Шон излезе да отнесе следващата поръчка. Накани се да го последва, но прецени, че прекалено много от личните му дела се разиграха в кръчмата за този ден. Закрачи нетърпеливо напред-назад и изчака брат си да се върне.
Шон донесе празни чинии и ги остави в мивката.
— Свърши нещо полезно и ги измий, а? Пак ми поръчаха риба и картофи.
— Може и да съм забъркал каша първия път — подхвана Ейдан. — Признавам. Дори го обсъдих с Дарси.
— С Дарси? — Шон забели очи. — Сега вече без никакво колебание твърдя, че си идиот.
— Тя е приятелка на Джуд. И е жена.
— Без капчица романтика в душата си. Забрави за чиниите. Аз ще измия по-късно — продължи той, докато овалваше рибата в брашното. — Седни и ми разкажи как подходи към въпроса.
Не бе свикнал да получава нареждания от по-малкия си брат и не знаеше как да ги приеме. Но един отчаян мъж е готов на отчаяни стъпки.
— Кой път точно?
— Колкото са били, като започнеш от първия.
Шон пусна рибата и картофите в мазнината и се залови със зелето.
Слушаше безмълвно, като не спираше да работи. Изпълни поръчката преди брат му да приключи, направи му знак да млъкне и отиде да сервира.
— И така — подхвана той, когато се върна. Седна и скръсти ръце върху масата. — Взимам си десет минути почивка, за да ти кажа какво мисля. Но преди това имам въпрос. Освен всички приказки за това какво точно искаш, какво ще бъде, как ще живеете и тъй нататък, случайно да си споменал, че я обичаш?
— Разбира се. — Беше го сторил, нали? Ейдан се раздвижи неспокойно на стола. — Тя знае, че я обичам. Един мъж не прави предложение на жена, ако не я обича.
— Първо, Ейдан, ти не си й направил предложение, а си й заявил, че ти е нужна съпруга. Това коренно променя нещата. Освен това явно онзи, дето й е искал ръката предишния път, не я е обичал, иначе нямаше да наруши обетите си преди да е минала и година от сватбата. Тя има всички основания да смята, че не я е обичал, щом е постъпил така с нея, нали?
— Да, но…
— Каза ли й, или не?
— Може и да съм пропуснал. Не е толкова лесно да кажеш такова нещо.
— Защо?
— Ами просто не е — промърмори Ейдан. — А и аз не съм някой проклет янки, който ще я изостави. Ирландец съм и спазвам дадената дума, католик, който смята брака за свещен.
— О, съвсем убедително, няма що! Ако се омъжи за теб, честта и религията ще те задържат при нея.
— Въобще нямах предвид това. — Главата му започваше да се върти. — Просто казвам, че може да ми има доверие — няма да я нараня, както го е сторил онзи.
— Ейдан, тя иска да вярва, че ще я обичаш както никога не е била обичана.
Ейдан зяпна, но успя да попита:
— Ти пък кога стана толкова умен?
— След близо тридесет години наблюдение на хората и след като грижливо избягвах да попадна в твоята ситуация. Според мен тя не е получавала достатъчно любов и уважение. А се нуждае от тях.
— Към нея изпитвам и двете.
— Знам. — Шон съжали брат си и го стисна за рамото. — Но тя не го знае. Време е да се смириш малко. За теб това ще е най-трудно, съзнавам. Но и тя ще го осъзнае.
— Искаш да кажеш да я моля?
Шон се ухили.
— Коленете ти ще издържат.
— Сигурно е така. Едва ли ще бъде по-болезнено от счупения нос.
— Нали я искаш?
— Повече от всичко друго на света.
— Ако не й кажеш, че я обичаш, ако не й дадеш сърцето си, Ейдан, за да ти повярва напълно, никога няма да е твоя.
— Възможно е пак да ми откаже.
— Възможно е. — Шон стана и отново постави ръка върху рамото на брат си. — Това е риск. Но пък не помня някога да си се страхувал да рискуваш.
Този път Ейдан потупа брат си по рамото.
— Признавам, че сега съм направо ужасен. — Коремът наистина го присви. — Ще отида да се поразходя, дано удържите положението тук. Искам да си избистря главата, преди да отида да я видя. — Предпазливо докосна носа си. — Много ли е зле?
— Да — увери го Шон весело, — и ще стане още по-зле.
Ръката страшно я болеше. Ако не бе толкова ядосана, би се притеснила да не си е счупила някоя кост. Но понеже успяваше да я свие в юмрук, предположи, че само е натъртена след удара в онази канара, каквато се оказа главата на Ейдан Галахър.
Най-напред грабна телефона и промени самолетната резервация. Ще тръгне още утре. Не че Ейдан я гони. Не. Просто иска да отиде в Чикаго, да се оправи с всичко необходимо бързо, успешно и лично.