После ще се засели за постоянно в къщурката на Хълма на феите и ще живее дълго и щастливо, ще прави каквото иска, когато иска и с когото иска. И единственият човек извън списъка е Ейдан Галахър.
Обади се на Моли и я уговори да се грижи за Фин.
Вече започваше да й липсва. Обзета от чувство за вина, че го оставя, тя го прегърна.
— Чудесно ще си прекараш при семейство О’Тул, ще видиш. А аз ще се върна преди да разбереш, че ме е нямало. Ще ти донеса подарък. Целуна го по носа.
Нямаше настроение за работа. Качи се горе да приготви багажа. Нямаше да й трябват много неща. Дори да се забави седмица-две, в Чикаго има пълен гардероб. Ще вземе само сака и лаптопа и ще се чувства невероятно свободна.
В самолета ще изпие чаша шампанско, за да отпразнува събитието, и ще направи списък на всичко, което й предстои.
Ще убеди баба си да се върне с нея и да прекарат заедно остатъка от лятото. Дори ще се опита да уговори родителите си да дойдат, за да се уверят колко добре се е настанила и колко е щастлива.
Всичко останало са чисто практически въпроси: да продаде колата, мебелите, да уреди пренасянето на любимите си вещи. Изненада се колко малко от придобитото през последните няколко години обича истински.
Предстои да закрие и банковите си сметки, мина й през ума, докато оставяше подредения сак до вратата на дрешника. Да уреди постоянна промяна на адреса. Седмица, изчисли тя. Най-много десет дни и всичко ще бъде зад гърба й.
Окончателната продажба на апартамента може да стане по пощата или по телефона.
Всичко е уредено, прецени. Утре сутринта ще отнесе Фин и ключовете за къщурката на Моли, после ще отиде с колата до Дъблин. Огледа се и се запита какво ще прави дотогава.
Ще поработи в градината — нека я остави в идеален вид, без нито един плевел, без нито едно повехнало листо. А после отново ще погостува на Моли.
Доволна от перспективата, Джуд взе градинските сечива и ръкавиците, сложи си шапката и се залови за работа.
Ейдан не възнамеряваше да мине край гроба на Мод, но обикновено следваше импулса си. Краката му сами го отведоха там. Предположи, че го е сторил, за да получи вдъхновение, но и малко съчувствие заради сегашното положение.
Наведе се да докосне оставените от Джуд цветя.
— Тя често те навестява. Има топло и щедро сърце. Достатъчно топло и щедро, надявам се, за да сподели част от него с мен. Твоя кръв е — добави той. — И макар да те познавам само като възрастна жена, чувал съм истории, че на младини си имала избухлив нрав, ако ме извиниш за откровеността. Виждам колко си приличате и й се възхищавам за това. Сега ще отида да я видя и отново ще й направя предложение.
— И не прави моите глупави грешки.
Ейдан вдигна глава и срещна проницателни сини очи. Бавно се изправи.
— Значи и ти си истински.
— Истински като деня — увери го Карик. — Тя ти отказа вече два пъти. Ако ти откаже и трети, няма да имам никаква полза от теб и излиза, че съм си загубил времето. Остава ми само още един шанс. Затова внимавай, Галахър. Не мога да направя магия тук, забранено е дори на мен. Но ще ти дам съвет.
— Получих доста днес, благодаря.
— Възползвай се и от този: любовта, дори когато човек се кълне в нея, не е достатъчна.
Раздразнен, Ейдан прокара пръсти през косата си.
— Кое е достатъчно тогава?
Карик се усмихна.
— Думата все още продължава да засяда малко в гърлото ми. Казва се — отстъпка. Иди, докато е изцяло погълната от цветята си. Може да ти помогне. — Усмивката се превърна в злорадо хилене. — От начина, по който изглеждаш в момента, личи, че всякаква помощ ще ти се отрази добре.
— Много благодаря — изсумтя Ейдан недоволно, докато събеседникът му се превръщаше в сребърна сянка и изчезваше във въздуха. Тръгна към къщурката с отпуснати рамене. — Брат ми ме нарича идиот, присмехулни духове ме обиждат, жени ми размазват физиономията. Какво още ми остава да понеса през днешния шибан ден?
Както си приказваше, небето притъмня и се чу гръмотевичен тътен.
— Хайде, небеса, давайте и вие. — Ейдан вдигна мрачен поглед. — Размахайте пестник. А аз имам да оправям живота си.
Напъха ръце в джобовете и се постара да забрави, че лицето го боли като огромен развален зъб.
Понечи да потропа на задната врата на къщурката, но се сети за думите на Карик, че тя е при цветята си. Понеже не я виждаше в задния двор, значи беше в градината.
Дишайки бавно, за да успокои нервите си, заобиколи къщата.
Завари Джуд да пее. Откакто я познаваше, не я бе чувал да пее. И въпреки твърдението й, че го прави само когато е нервна, в момента не личеше да е дала воля на гласа си по тази причина.
Пееше на цветята. Сърцето му се трогна. Сладкият й, но колеблив глас му подсказа, какво неувереност изпитва дори когато е сигурна, че никой не я слуша.