Представляваше красива гледка — коленичила между цветята, пееше за това как се чувства сама в празнична зала, смешно килнатата й сламена шапка засенчваше очите й, кутрето спеше сгушено на пътечката зад нея.
Явно нито забелязваше сгъстяващи се тъмни облаци в небето, нито чуваше гръмотевичния тътен. Представляваше слънчево петно в омагьосан свят и, ако вече не бе влюбен в нея, би го направил в момента. Но продължаваше да не знае как да я накара да го разбере.
Неговото сърце й принадлежеше. Пристъпвайки напред, съзнаваше, че като го оголва така пред една жена, поема възможно най-големия риск за един мъж.
Направи още една крачка и произнесе името й.
Главата й рязко се вдигна, очите й срещнаха неговите. Със съжаление проследи как мекото и доволно изражение изчезна от лицето й. Подмениха го студенина и гняв. Не че беше нещо съвсем неочаквано за него.
— Не желая повече да говоря с теб.
— Знам.
Фин се събуди, излая радостно и скочи да го посрещне. Очакваше и тя да го приеме по този начин, осъзна той. Надяваше се да е щастлива винаги когато го вижда, да жадува за вниманието му.
Нищо чудно, мина му през ума, че го изрита — та донякъде той се бе държал с нея като с кутре.
— Но аз имам да ти казвам няколко неща. Първо — поднасям ти извиненията си.
Думите му й направиха впечатление, но недостатъчно, за да я размекнат. Дори да й бяха нужни години да се научи на твърдост, вече определено не беше мекушава.
— Приемам. Аз също се извинявам, че те ударих.
Подутият му нос почти затваряше очите му. Тя ли бе направила това? Откри, че е ужасена и същевременно във възторг от себе си.
— Счупи ми носа.
— Сериозно? — Ужаси се и неволно пристъпи към него, но се спря навреме. — Напълно си го заслужи — добави хладно.
— Права си. — Направи опит се да усмихне. — В селото ще говорят за теб години наред.
Откривайки една черна точка в душата си, която се зарадва на чутото, изрече отсечено:
— Съвсем скоро, сигурна съм, всички ще си намерят по-интересна тема за разговор. А сега, ако си приключил, моля да ме извиниш — искам да довърша тук и да се погрижа за някои други неща, преди да замина утре.
— Да заминеш ли? — Усети как паниката го сграбчва за гърлото. — Къде отиваш?
— Връщам се в Чикаго.
— Джуд… — Пристъпи към нея, но се спря, видял предупредителните пламъчета в очите й. Идеше му да коленичи, да я умолява и дори си представи как го е сторил. Вместо това продължи: — Твърдо ли си решила?
— Да. Уредих всичко необходимо.
Той извърна глава, за да се съвземе. Погледна хълмовете, селото, морето. Неговата родина.
— Кажи ми, заради мен ли си тръгваш, или защото това е, което искаш?
— Това искам. Просто…
— Добре. — Шон го посъветва да се смири. Така ще постъпи. Извърна се бавно и пристъпи към нея. — Искам да ти кажа нещо. Моля те да ме изслушаш.
— Слушам те.
— Ей сега ще стигна до същината — промърмори той. — Защо когато един мъж променя живота си пред очите ти, не му дадеш минутка да си поеме въздух? Моля те за още един шанс, дори да не го заслужавам. Моля те да забравиш как изрекох думите два пъти и да ме чуеш как ще ги изговоря сега. Ти си силна жена — сега го откриваш, — но не си коравосърдечна. Моля те да забравиш гнева си за миг и…
Млъкна. Изглеждаше объркан и разстроен. Тя само поклати глава.
— Не разбирам за какво говориш. Приех извинението ти, ти прие моето.
— Джуд… — Вкопчи се в ръката й и я стисна така силно, че тя изненадано разшири очи. — Не знам как да го направя. Стомахът ми е свит от нерви. Никога преди не е било толкова важно за мен, не разбираш ли? В главата ми се въртят думи — купища думи — но не знам кои да изрека пред теб, защото от това зависи живота ми.
Наранила го е, даде си сметка Джуд. Не само физически. Нанесе удар на самолюбието му, унижи го пред приятели и близки. И въпреки това той й се извинява. Сега вече част от нея наистина омекна.
— Вече го каза, Ейдан. Ще забравим случилото се, ще забравим, че някога е станало.
— Никога не съм го изричал преди и в това е проблемът. — Погледът му отново стана напрегнат, също и гласът му. Над главите им трещяха гръмотевици. — Думите съдържат магия, вълшебство. Някои от тях — най-добрите — веднъж произнесени, променят всичко. Е, добре — досега не съм ги казвал. Като страхливец съм се надявал сама да се досетиш. И за това се извинявам. Наистина страшно много искам да се грижа за теб. — Вдигна ръка и я погали по бузата. — Не мога да устоя на порива си да ти давам разни неща и да ти показвам какви ли не места, за да те виждам щастлива.