По дългата, облицована с огледала стена зад тезгяха, бяха наредени всевъзможни бутилки. И всичките грееха от чистота и лъщяха като нови монети. Галахър поддържаха кръчмата оживена, но прилежно се грижеха за спретнатия й вид. Миеха пода, бършеха прахта и никога не поднасяха питие в мръсна чаша.
В камината горяха парчета торф, защото това очароваше туристите, а имаше значение дали те просто наминават, или се заседяват. През лятото и ранната есен идваха на тълпи да се насладят на плажовете. Макар през зимата и в началото на пролетта да пооредяваха, пак имаше посетители, които се отбиваха в кръчмата, за да изпият по чаша, да чуят някоя мелодия или да хапнат от пикантните месни пайове, с които заведението бе прочуто.
Редовните посетители се появяваха малко след вечеря обичаха да си поприказват, да разменят клюки, да изпият по халба „Гинес“. Някои вечеряха тук, но обикновено при специален случай, особено ако ставаше въпрос за семейство. По-често клиент се оказваше самотен мъж, наситил се на собствените си манджи или зажаднял да пофлиртува с Дарен Галахър, която обикновено откликваше е готовност.
Дарси обслужваше бара, сервираше по масите и работеше в кухнята. Кухнята обаче най-малко я привличаше, затова при всяка възможност оставяше там да действа брат й.
Онези, които познаваха семейство Галахър, възприемаха Ейдан, най-възрастният, за негова глава особено след като родителите очевидно предпочитаха да останат в Бостън за постоянно. Повечето бяха съгласни, че той вече се бе поукротил, бе зарязал склонността си към скитничество и сега се грижеше наистина добре за семейната кръчма. Шамъс би се гордял.
Самият Ейдън бе доволен и от работата си, и от мястото, където се намираше. По време на безбройните си пътувания научи доста за себе си и за живота. Слабостта към широкия друм идваше от страна на рода Фицджералд — поне така се говореше — понеже, преди да се омъжи, майка му бе пътувала доста по света и си бе изкарвала прехраната с гласа си.
Още като осемнадесетгодишен метна раница на гърба си и пропътува родината си нашир и надлъж, а после — Англия, Франция, Италия и дори Испания. Прекара цяла година в Америка, смаян от планините и прериите на запад, изнемогвал от жегите на юга и замръзвал от студа на севера.
Той, брат му и сестра му наследиха музикалния талант на майка им. Често си бе изкарвал вечерята с песни или с работа на бара — според случая. Видя всичко, за което бе копнял, и се върна отново вкъщи — много видял мъж на двадесет и пет.
През последните шест години въртеше кръчмата и живееше в помещенията над нея.
Но чакаше. Не знаеше какво точно, но беше наясно, че чака нещо.
Дори сега, докато наливаше внимателно халба „Гинес“ и надаваше ухо към разговорите, та при необходимост да се намеси с коментар, част от него — търпелива и наблюдателна — стоеше нащрек. Онези, които биха се вгледали по-отблизо, щяха да установят колко наблюдателни са очите му, сини като проблясване на мълния, под вежди така тъмни, както тезгяха, зад който работеше.
В изсеченото му келтско лице с дивна привлекателност се бяха намесили и фините гени на родителите му — дълът, прав нос, добре оформена, съблазнително чувствена уста и широка брадичка със загатната трапчинка.
Имаше снажната снага на побойник: широки рамене, дълги ръце и тесен ханш. Голяма част от младостта си прекара, раздавайки юмруци или поемайки удари. Не се срамуваше да го признае, защото според него беше забавно. А и бе въпрос на гордост, тъй като за разлика от брат му Шон, носът на Ейдан никога не бе чупен при сбиване.
Все пак спря да си търси белята превърна се от юноша в мъж. Оглеждаше се и вярваше, че ще разбере кога е открил онова, което чака, — стига да го зърне.
Веднага забеляза Джуд при влизането й, първо като кръчмар, а после като мъж. В елегантното си сако и тесните панталони изглеждаше спретната, но по напрегнатото й лице можеше да се заключи, че се бе загубила — големите й очи оглеждаха помещението както сърна би търсила нова пътека в гората.
Хубаво същество прецени я той, както правят повечето мъже при вида на привлекателно женско лице и фигура. И понеже бе виждал много лица, забеляза също, че докато стои прикована на прага, сякаш се готви всеки момент да се извърне и да побегне, че тя е кълбо от нерви.
Видът й, поведението й, мигом приковаха интереса му и една тиха, приятна топлина се разля по вените му.
Тя изправи рамене с решително движение, което го развесели, и се насочи към бара.
— Добър вечер и на теб — поздрави той и плъзна кърпа по тезгяха, за да забърше случайните пръски. — Какво ще желаеш?
Тя понечи да отговори, да помоли учтиво за чаша бяло вино. В този момент обаче той се усмихна — бавна, ленива усмивка, която изви крайчетата на устните му, и по необясними причини накара сърцето й да потрепери, а в главата й да се появи странно жужене.