Независимо от тясната алея между живите плетове, потегли с прекалено голяма и несъобразена скорост по преценката на Джуд, и изобщо не взе предвид вероятността, колкото и малка да беше, да се натъкне на насрещно движение. После спря на сантиметър от калника на другата кола да побъбри за миг с новите посетителки.
Джуд мислено започна да кърши ръце, когато пикапът пое надолу по пътя, а колата се приближи.
— Добър ден, госпожице Мърей!
Очите на жената зад волана лъщяха като на червеношийка, а светлокестенявите й коси бяха насилствено усмирени — дебел слой лак стягаше в шлем къдриците й, които блестяха силно на слънцето.
Изскочи от колата. Имаше едри гърди, а бедрата й преминаваха в къси прасци и малки ходила.
Джуд се насили да се усмихне и пое към портата като осъдена на смърт. Докато търсеше най-подходящите думи, жената отвори задната врата на колата и заговори едновременно на Джуд и на спътницата си, която слезе. И на целия свят като цяло.
— Аз съм Кати Дъфи от селцето, а това е Бетси Клуни, моя племенница и дете на сестра ми. Сестра ми — Пати Мери — днес е на работа в бакалницата, иначе и тя щеше да дойде да засвидетелства уважението си. Но както казах тази сутрин на Бетси — ако успее да уговори съседката си да погледа бебето, докато двете по-големи деца са на училище ние просто ще се отбием до къщурката на Хълма на феите и ще кажем добър ден на братовчедката на Старата Мод от Америка.
Изля по-голяма част от словесния поток, докато ровичкаше в задната част на колата, обърнала към Джуд доста впечатляващня си задник, покрит от плат на цъфнали макове. Отново го развъртя, измъквайки се навън със зачервено лице. Държеше покрита форма за торта, а на лицето й грееше сияйна усмивка.
— Малко приличаш на баба си — продължи Кати, — каквато я помня, когато бях момиче. Надявам се да е добре.
— О, да. Благодаря. Много мило от ваша страна да наминете. — Отвори портата. — Моля, влезте.
— Дано сме ти оставили достатъчно време да се настаниш. — Бетси заобиколи колата и Джуд се сети, че предишната вечер я видя в кръчмата, жената от петчленното семейство. Дори тази бегла връзка й помогна по някакъв начин.
— Споменах на лели Кати, че снощи те видях в кръчмата на Галахър. Та решихме, че сигурно вече си готова да ни приемеш и да те поздравим с добре дошла.
— Ти беше със семейството си. Децата ти са много възпитани.
— Ами… — Бетси завъртя ясните си зелени очи. — На този етап няма защо да те разубеждавам. Ти нямаш ли деца?
— Не. Не съм омъжена. Ще приготвя чай, ако искате — предложи тя, когато влязоха.
— Прекрасно. — Кати пое по коридора, очевидно добре запозната с разположението. — Ще си прекараме чудесно в кухнята.
За учудване на Джуд точно така се получи. Прекара приятно с двете жени, които се държаха сърдечно и лесно се смееха. Кати Дъфи се оказа бъбрица и с мнение по доста въпроси, но проявяваше и добро чувство за хумор.
За по-малко от час главата на Джуд гъмжеше от имена, роднински връзки между жителите на Ардмор, враждите между някои семейства, сватосванията и кръщенетата. Ако Катрин Ан Дъфи не знаеше нещо за някого, живял през последния век в околността, значи просто не си заслужаваше да се говори за него.
— Жалко, че никога не си се срещала със Старата Мод — изкоментира Кати. — Беше чудесна жена.
— Баба ми беше силно привързана към нея.
— Бяха като сестри, а не като братовчедки, независимо от разликата във възрастта — кимна Кати. — Баба ти живееше тук като момиче, след като загуби родителите си. Моята майка беше приятелка и с двете. И тя, и Мод почувстваха липсата на баба ти, когато се омъжи и замина за Америка.
— А Мод остана тук. — Джуд огледа кухнята. — Сама.
— Така е било писано. Имаше любим и възнамеряваха да се оженят.
— О? Какво стана?
— Казваше се Джон Магий. Според майка ми бил привлекателен младеж, влюбен в морето. През Световната война отишъл в армията и загинал по бойните полета на Франция.
— Толкова тъжно — вметна Бетси. — Но и романтично! Мод никога не се влюби в друг и често говореше за него, когато й идвахме на гости, макар той да бе мъртъв от три четвърти век.
— За някои — обади се Кати с въздишка — има само един. Никой не се е появил дотогава и никой след това. Но Старата Мод живееше щастливо тук, със спомените и цветята си.
— Къщата е много хубава — отбеляза Джуд.
Кати Дъфи се усмихна и кимна.
— Така е. Ние, които я познавахме, сме щастливи сега тук да живее нейна роднина. Хубаво е, че се мяркаш в селото, опознаваш хората и се срещаш с родственици.
— Родственици ли?
— Роднина си с Фицджералдови. Те са доста много. Моята приятелка Дидри, която живее в Бостън, е от рода Фицджералд, после се омъжи за Патрик Галахър. Вчера беше в тяхната кръчма.