Ароматът на цветята, тревата, земята се завихриха около главата й и тя се почувства опиянена. Слънцето зад гърба и печеше безмилостно и направо я изгаряше. Вятърът засили, сякаш придоби нова енергия.
Беше готова да се закълне, че чува гайди, а бързия вятър подема музиката.
— Представа нямам за какво говорите. — Замаяна, вдигна ръка и я постави на челото си. Затвори очи.
— Ще разбереш.
— Видях ви в дъжда. — Продължаваше да се чувстваше замаяна. — На хълма, в дъжда.
— Знам. Ние те чакаме.
— Чакате ме? Кои? — Вятърът утихна така внезапно, както се бе разбунтувал, а музиката заглъхна и скоро с възцари тишина. Тръсна глава, за да я избистри. — Съжлявам. Какво казахте?
Но когато отново отвори очи, видя, че е сама с тишината на смъртта и голямата жълта кучка.
Глава 5
Ейдан не просто роптаеше срещу цялата писмена работа, свързана с управлението на кръчмата. Направо я ненавиждаше.
Ала три дни в седмицата в студ и пек прекарваше час или повече зад бюрото в помещенията си горе, като се потеше над ордери, разходи, приходи и печалби.
С неизменно облекчение установяваше, че има печалба. Никога не се бе интересувал особено от пари, преди кръчмата да премине в негови ръце. И сега се питаше дали това не е една от причините родителите да му поверят заведението. Много добре си живееше ден за ден, когато пътуваше. Прехранваше се с онова, което изкарваше по пътя. Не бе спестил дори пени, пък и не изпитваше потребност да го стори.
Не можеше да се каже, че е най-отговорният човек на света.
Така или иначе се бе чувствал достатъчно уютно, докато растеше и даде своя дял труд през детството и юношеството си. Но да забършеш подовете, да разнесеш халбите и да изпееш някоя и друга мелодия бе несравнимо с това да предвидиш колко бира да поръчаш, какъв процент да отделиш за счупена посуда — благодаря ти, сестрице — да подредиш цифрите в стройни колони и да изчислиш дължимите данъци.
Всеки път го заболяваше главата. Удоволствието да седи над счетоводните книги бе сравнимо само с ваденето на зъб. С времето обаче се научи.
И докато се учеше, осъзна колко много означава заведението за него. Да, родителите му бяха умни хора, прецени той. И добре познаваха сина си.
Разговаря известно време по телефона с неколцина дистрибутори, опитвайки се да получи най-изгодната цена. Това задължение не му бе чак толкова неприятно, защото приличаше малко на пазарене за кон. И нещо, към което имаше нагласа.
Приятно му бе, че музиканти от Дъблин, Уотърфорд, а и от по-далечни места като Клер и Галуей, не само бяха склонни, но и с удоволствие идваха да посвирят в Галахър. Гордееше се, че през четирите години, откакто оглави бизнеса, успя да изгради репутация на кръчмата като за място, където се слуша хубава музика.
И очакваше летният сезон, когато туристите пристигат на тълпи, да бъде най-добрият, който са имали.
Но това не правеше събирането и ваденето на цифри по-малко мъчително.
Мислеше си за компютър, но тогава трябваше да се научи да работи е проклетото нещо. Без да го е срам, признаваше, че самата идея го изпълва с ужас. Опипа почвата пред Дарси — тя да се заеме с машинката, но сестра му така се разсмя, че по красивите й страни потекоха сълзи.
Не си даде труда да попита Шон, комуто не би хрумнало да смени и електрическа крушка, дори да остане на тъмно.
Нямаше готовност да наеме външен човек. Откакто заведението бе отворило врати, членовете на семейство Галахър се справяха самостоятелно. Значи или щеше да продължи да се труди с молив, хартия и сметачна машина, или да събере кураж и да усвои новите технологии.
Джуд сигурно борави с компютър. Не би имал нищо против тя да го научи на някои неща. Определено ще му бъде приятно, мина му през ума и бавно се усмихна, да върне услугата в съвършено различна сфера.
Копнееше ръцете му да я обгърнат. Вече се питаше какво ли е усещането от допира до прекрасната й широка уста. Отдавна жена не бе карала кръвта във вените му да пее и му бе приятно да си представя, да гадае с радостно вълнение.
Напомняше му за млада кобила, застанала не съвсем стабилно на краката си — такава, която се свива при приближаването на мъж дори за нежно погалване. Представляваше привлекателна комбинация — колебливо поведение с остър ум и школуван глас.
След като я покани, се надяваше да дойде тази вечер.
Надяваше се, че ще бъде облечена в изискан тоалет, с прибрани коси, а той ще си представя удоволствието да ги разроши.
Ако Джуд имаше и най-малка представа какво се върти в главата на Ейдан, никога не би събрала кураж да напусне къщурката. Дори и без да го знае тя промени поне десетина пъти решението си дали да отиде или не.