Ще бъде невъзпитано, щом я е поканил.
Ще изглежда, че очаква той да й отдели време и внимание.
Това е просто приятен начин да се прекара вечерта.
Тя не е от типа жени, които прекарват вечерите в кръчма.
Колебанията й я ядосаха не на шега и заради принципа реши да отскочи за един час.
Облече сив костюм с панталони и сако, като го освежи с елече на тънки ивици бордо. В края на краищата събота вечер е, мина й през ума, и добави сребърни обици, които се поклащаха весело. Щеше да има музика, сети се тя, чудейки се дали да не полудее съвсем и да сложи чифт тънки сребърни гривни.
Изпитваше тайна и огромна страст към бижутата.
Докато нанизваше гривните на китката си, се сети за пръстена на мъжа от гробищата. Проблясването на сапфира в сребърната халка ни най-малко не се връзваше с провинциалното спокойствие.
Всъщност беше толкова странен, помисли си сега. Появи се и изчезна неусетно, сякаш го е сънувала. Но си спомняше лицето и гласа му съвсем ясно, така ясно, както и онзи облак аромат, повея на вятъра и замайването.
Просто й е прилошало от захарта, реши в крайна сметка. Толкова много сладки погълна, че за миг й е прилошало.
Сви рамене и се наведе напред към огледалото да провери дали не се е размазал гримът. Вероятно ще го види отново — довечера в кръчмата или когато отнесе следващия път цветя на Старата Мод.
Гривните й весело подрънкваха и й вдъхваха увереност. Слезе долу. Този път се сети да вземе ключовете преди да стигне до колата. Определи го като голям напредък. И дланите й не се изпотиха, докато поемаше по пътя в тъмнината. Това също прие за добър знак.
Доволна от себе си, очакваща тиха и приятна вечер спря до тротоара пред „Галахър“. Приглади коси, отиде до вратата, пое дълбоко въздух и я отвори.
И почти бе пометена назад от ударната вълна на музиката.
Гайди, цигулки, гласове, после дивият вик на тълпата, припяваща припева: „Уиски в шишето“. Бързият стремителен ритъм направо размазваше звуците. Музиката я грабна, придърпа я и изцяло я обгърна.
Това не бе снощната слабо осветена тиха кръчма. Тази гъмжеше от хора, насядали около ниските маси или струпали се на бара — някои пред пълни, други пред вече празни чаши.
Музикантите — как е възможно само трима души изтръгват тези звуци — седяха в предната част. Макар да бяха облечени в работни дрехи и ботуши, свиреха като истински ангели. Помещението миришеше на дим, мая и характерния за събота вечер мирис на сапун.
За миг се усъмни дали не е сбъркали мястото, но видя Дарси с великолепния ореол от тъмни коси, вързани с голяма червена панделка. Носеше поднос с празни чаши, бутилки и препълнени пепелници, което ни най-малко не пречеше да флиртува е млад мъж, чието лице съперничеше по цвят е панделката на главата и, а очите му изразяваха отчаяно обожание.
Уловила погледа на Джуд, Дарси й намигна, после тупна увлеклия се младеж по бузата и продължи да си пробива път през тълпата.
— Доста е оживено тук тази вечер. Ейдан каза, че ще дойдеш и да гледам за теб.
— О… Много мило от негова страна. И от твоя. Не очаквах чак толкова… внимание.
— Музикантите са на почит тук и обикновено привличат много хора.
— Чудесни са.
— Да. Добре свирят. — Дарси се интересуваше повече от обиците на Джуд. Питаше се къде и за колко ги е купила.
— Хайде, върви след мен и ще те отведа до бара невредима. — Направи точно това. Извиваше се, криволичеше, от време на време побутваше някого е усмивка или е шеговита забележка, обръщайки се към хората по име. Така стигна далечния край на плота, където се подаваха поръчките.
— Добър вечер, господин Рейли — поздрави Дарси възрастен мъж, седнал на последния стол.
— Добър вечер и на теб, прекрасна Дарси. — Говореше е леко потреперващ глас и й се усмихна с очи, на Джуд й се сториха полуслепи. Отпи от тъмната бира. — Ако се омъжиш за мен, скъпа, ще те направя кралица.
— Тогава да се венчаем следващата събота, защото определено заслужавам да бъда кралица. — Целуна го по съсухрената буза. — Уил Рейли, я отстъпи на американката да седне тук до дядо ти.
— С удоволствие. — Млад строен мъж стана от стола си и се обърна със сияеща усмивка към Джуд. — Значи ти си американката. Седни до дядо и ще те почерпим халба бира.
— Дамата предпочита вино. — Ейдан вече пристъпваше е чаша вино, която й предложи.
— Да. Благодаря.
— Е, добре тогава, запиши го на сметката на Уил Рейли, Ейдан, и ще пием за всичките ни братовчеди от другата страна на океана.
— Така ще постъпя, Уил. — Усмихна се с характерната си ленива усмивка и се обърна към Джуд: — Постой малко тук.