После се отдалечи, за да изпълни новите поръчки.
Тя остана. Защото й се струваше редно да пие за здравето на хора, за които никога не бе чувала. Защото не се изискваше особено усилие от нейна страна. Поведе разговор и с двамата Рейли за техните роднини в Щатите и за гостуванията им там. Осъзна обаче колко ги разочарова с признанието си, че никога не е била в Уайоминг и не е виждала истински каубой.
Слушаше музиката — беше прелестна. Някои мелодии бяха познати, други — странни. Въздействащи и разкъсващи сърцето, те се лееха над тълпата. Усети се, че си тананика, когато разпознае песента; усмихна се, дочувайки как старият Рейли припява с тънкия си глас.
— Навремето харесвах братовчедка ти Мод. — довери господин Рейли на Джуд. — Но тя обръщаше внимание единствено на Джони Магий, мир на душата му. — Въздъхна дълбоко и отпи голяма глътка бира „Гинес“. — А един ден, когато застанах пред вратата й с шапка в ръка, тя ми каза, че преди да изтече годината ще се оженя за девойка със светли коси и сиви очи.
Замълча и се усмихна на себе си, сякаш, помисли си Джуд, се връща в спомените си. Наведе се по-напред, за да го чуе през тътена на музиката.
— И след по-малко от месец срещнах моята Лизи със светли коси и сиви очи. Оженихме се през юни. Живяхме заедно близо петдесет години, преди тя да почине.
— Това е чудесно.
— Мод знаеше някои неща. — Избелелите му очи се загледаха в Джуд. — Добрите хора винаги нашепваха в ушите на Мод.
— Така ли? — Джуд усети как се развеселява.
— О, да. И понеже имаш от нейната кръв, сигурно ще дойдат да пошепнат нещо и на теб. Внимавай да ги чуеш.
— Непременно.
Известно време отпиваха приятелски и слушаха музиката. После в очите на Джуд се появиха сълзи: Дарси прегърна стария мъж през костеливите рамене и сля разкошния си глас с неговия, за да изпълнят песен за загубата на безкрайна любов.
В един момент Джуд съзря Брена зад бара — наливаше уиски и пълнеше халби бира. Усмихна й се. За пръв път я виждаше без кепе — червените й къдрици се разпиляваха във всички посоки.
— Не знаех, че работиш тук.
— Само когато се налага. Какво пиеш, Джуд?
— О, това е шардоне, но наистина не бива повече…
Ала се оказа, че говори на гърба й. Преди да се усети, Брена се бе извърнала и напълнила чашата й отново.
— През уикендите в „Галахър“ понякога е доста пълно — продължи Брена. — Помагам и през летния сезон. Тази вечер музиката е чудесна, нали?
— Прекрасна е. Е, как вървят нещата, господин Рейли, скъпи?
— Добре, хубава Брена О’Тул. Кога ще станеш моя съпруга и ще накараш сърцето да спре да ме боли?
— През веселия месец май. — Ловко подмени празната му чаша с пълна. — Внимавай с него, Джуд. Няма да спре да те отрупва е внимание и ласки.
— Мини в другия край на бара, ако обичаш, Брена — помоли Ейдан. Стоеше зад гърба й и дръпна ярките й коси.
— Наумил съм аз да поема този край, за да пофлиртувам с Джуд.
— О, още един мераклия. Не можеш да се разминеш от тях.
— Тази е хубавица — обяви господин Рейли, а Ейдан му намигна.
— Коя точно, господин Рейли?
— Всичките. — Старецът се засмя и удари с длан по плота. — А и никога не съм виждал женско лице, което да не е достатъчно хубаво, че да не го щипнеш. Американката тук е с очи на вълшебница. Внимавай, момко Ейдан, или ще те омагьоса.
— Може вече и да го е сторила. — Той събра няколко чаши, постави ги в мивката под бара и извади чисти. — Излиза ли вече посреднощ, Джуд Франсис, да береш лунни цветя и да нашепваш името ми?
— А ако съм го направила? — чу се да отговаря тя. — Само дето не знам кои точно са лунните цветя.
Думите й предизвикаха силния смях на господин Рейли и той се разтресе, Джуд се изплаши да не би да падне от стола си. Ейдан само се усмихна, сервира халбите и прибра монетите. После се наведе по-близо, загледа се как очите й се разширяват, устните й затреперват и леко се отварят от изненада.
— Когато се отбия при теб следващия път, ще ти покажа кои са лунните цветя.
— Ами…
Е, така й се пада, като се старае да остроумничи, рече си тя и отпи малко вино.
Дали виното, дали интимният поглед, с който я дари, тутакси замаяха главата й. Реши да се отнася и към двете с по-голяма предпазливост и уважение. Когато Ейдан вдигна за пореден път бутилката вино, тя поклати глава и закри чашата си с ръка.
— Не, благодаря. Ще пия вода.
— От бълбукащата ли искаш?
— Бълбукаща ли? О, да, чудесно.
Той я поднесе в ниска чаша без лед. Джуд отпи и се загледа как той поставя нови халби под кранчето и започва методичния процес по пълненето им с хубава бира „Гинес“.