— Май отнема доста време — произнесе тя по-скоро на себе си, но той я погледна, продължавайки да върти кранчето.
— Само колкото е необходимо, за да стане добре. Ако никой ден си в настроение, ще ти налея една халба, та да разбереш какво пропускаш, като пиеш тези френски питиета.
Дарси се появи при бара и остави подноса.
— Голяма и малка „Смитуик“, халба „Гинес“ и две чаши уиски. Ейдан, да знаеш, че Джак Бренан стигна лимита си.
— Ще се погрижа. С колко време разполагаш, Джуд Франсис?
— Време ли? — Престана да гледа ръцете му — работеха сръчно и бързо — и погледна часовника. — Господи, минава единадесет. Представа нямах… — Единият час, който си отпусна, се бе превърнал в близо три. — Трябва да си вървя.
Ейдан й кимна разсеяно — лично тя се бе надявала на нещо повече — и се залови да изпълнява поръчката. Джуд понечи да извади пари.
— Внукът ми плаща. — Господин Рейли постави крехката си ръка върху рамото й. — Той е добър момък. Прибери си портмонето, мила.
— Благодаря. — Протегна десница да се сбогува и остана очарована, когато той я поднесе към устните си. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас. — Плъзна се от стола си. — С двама ви.
Без помощта на Дарси стигна до изхода много по-трудно, отколкото се беше придвижвала до бара. Най-после се добра до вратата — лицето й бе зачервено от топлината на телата, а кръвта й танцуваше в ритмите на цигулката.
Прецени вечерта като една от най-забавните в живота си.
Пристъпи навън. Хладният въздух я облъхна. И видя как Ейдан се отмества, за да избегне удара на ръка, дебела колкото ствол на дърво.
— Хайде, Джак — говореше той кротко, докато мъжът великан с яркочервени коси, свиваше огромните си ръце в юмруци. — Нали знаеш, че всъщност не искаш да ме удариш?
— Защо не? За Бога, Ейдан Галахър, ще счупя носа ти, задето се навира навсякъде. Кой си ти да ми казваш мога или не мога да получа едно шибано питие в шибаната кръчма, след като така искам?
— Добре си се наквасил, Джак. Редно е вече да се прибираш и да се наспиш.
— Ха да видим как ще спиш ти, като получиш това — и се хвърли напред.
Ейдан бе готов да се отмести, за да избегне атаката на разярения си гост, но Джуд нададе лек тревожен писък достатъчен да разсее Ейдан за миг — в резултат на което получи крошето на Джак. По дяволите!
Ейдан разтърка челюстта си и шумно изкара въздуха от дробовете си.
Увлечен от тромавата си атака, Джак се строполи по лице на земята.
— Добре ли си? — Силно уплашена, Джуд бързо се приближи и заобиколи пльоснатата фигура с размери почти на океански лайнер. — Устата ти кърви. Боли ли те? Това е ужасно.
Затършува в чантата си за книжна салфетка, като не преставаше да се суети.
Раздразненият Ейдан се готвеше да й съобщи, че получи удара колкото по вина на Джак, толкова и по нейна, защото изпищя и го разсея, ала тя изглеждаше така хубава и отчаяна, а и вече попиваше кръвта от сцепената му устна с книжна кърпичка.
Готвеше се да й се усмихне, но го заболя и се отказа.
— Господи, какъв побойник. Трябва да се обадим в полицията.
— Защо?
— Да го арестуват. Той те нападна.
Искрено шокиран, Ейдан я зяпна.
— Да се обадя да арестуват един от най-старите ми приятели само защото ми е разцепил устната?
— Приятел ли?
— Разбира се. Просто лекува разбитото си сърце с уиски — глупаво е, но и напълно естествено. Обича едно момиче, а преди две седмици тя замина с някакъв от Дъблин. Затова започна да пие — да удави мъката си — и го избива на бой. Не влага нищо в разправията.
— Но той те удари по лицето. — Ако го изговори бавно и ясно, вероятно смисълът ще стигне до него. — Заплаши да ти счупи носа.
— Опитвал се е да го прави и преди, но без никакъв успех. Утре сутрин ще съжалява за буйството си, както че го боли главата — ще му се иска да я махне от раменете си и никой да не го закача. Ама ти май се разтревожи за мен, скъпа? — Този път Ейдан се усмихна.
— Явно не е било необходимо. — Каза го суховато и сви на топка окървавената кърпичка. — Особено след като очевидно ти доставя удоволствие да се биеш с приятелите си.
— Едно време наистина обичах да предизвиквам по улиците непознати, но със съзряването предпочитам схватките с приятели. — Протегна ръка и се заигра както отдавна му се искаше с кичур от вързаните й на опашка коси. — Благодаря ти за проявената загриженост.
Пристъпи напред. Тя отстъпи.
И той въздъхна.
— Един ден няма да разполагаш с чак толкова много място, за да отстъпваш. А и клетият пиян Джак, за когото трябва да се погрижа, няма да лежи в краката ми.