Выбрать главу

Не. Било е от дъжда, пердетата, сенките. Остави чая, от който дори не бе отпила, и свали обувките си. Не съществуват никакви призраци. Има само една хубава къщурка на очарователен хълм. И този пороен дъжд.

Легна по корем на леглото, помисли си да придърпа завивката, но заспа, преди да успее да протегне ръка.

Когато се появиха сънищата, сънува битка на зелен хълм: мечове проблясваха под слънчевите лъчи като скъпоценни камъни; феи танцуваха в гората, където лунната светлина се стелеше като сълзи по листата; дълбокото синьо море пулсираше като огромно сърце върху очакващия го бряг.

И във всичките сънища постоянно чуваше тихото ридание на жена.

Глава 2

Джуд се събуди. Беше тъмно като в рог. Огънят бе загаснал — бяха останали само дребни рубинови светлинни. Загледа се в тях все още замаяна от съня. Сърцето й подскочи като див елен — жаравата й заприлича на дебнещи я очи.

Постепенно си припомни всичко, умът й се избистри. Намираше се в Ирландия, в къщурката, където баба й е живяла като момиче. И умираше от студ.

Надигна се, разтърка премръзналите си ръце и затършува да напипа лампата до леглото. Погледна часовника и премигна невярващо — почти наближаваше полунощ. Възстановителната й дрямка бе продължила близо дванадесет часа.

И, откри тя, умираше не само от студ. Умираше и от глад.

Остана загледана в огъня. Изглеждаше й изгаснал и понеже нямаше и най-бегла представа как да го разпали отново, го остави на мира и слезе в кухнята да търси храна.

При всяка стъпка къщурката скърцаше и простенваше. Уютен домашен звук, повтаряше си тя, макар да й се искаше да подскочи и да погледне през рамо. Не мислеше за призрака, за който й разказа Брена. Просто не бе свикнала да чува домашни звуци. Подовете в апартамента й не скърцаха, а единствената червена светлинка, която й се случваше да зърне в тъмното, бе лампичката на алармената система.

Но ще привикне със заобикалящата я среда.

Брена не я беше подвела, откри Джуд. Къщурката бе добре заредена с храна и в миниатюрния хладилник, и в тясното килерче. Може и да й е студено, мина й през ума, но поне няма да умре от глад.

Реши да отвори консерва супа и да я подгрее в микровълновата печка. Озърна се из кухнята с консервата в ръка и направи изненадващо откритие.

Нямаше никаква микровълнова печка.

„Е — помисли си Джуд, — това е проблем.“ Няма как. Ще я стопли в тенджера на печката, но се натъкна на следващия проблем: откри, че няма автоматична отварачка за консерви.

Старата Мод не само бе живяла в друга страна, прецени Джуд, докато преглеждаше чекмеджетата, а направо в друг век.

Успя да се справи с ръчната отварачка, изсипа супата в тенджера и я постави на печката. Избра си ябълка от купата върху кухненската маса, отиде до задната врата и я отвори. Стелеше се мъгла, мека като коприна и мокра като дъжд.

Виждаше единствено въздуха — бледосиви пластове в нощта. Не се различаваха никакви форми, никакви светлини, освен формите, които мъглата придобиваше. Потрепери, пристъпи навън и мигом я обгърна същинска пелена.

Усещането за уединение и обзе внезапно, цялостно и невероятно дълбоко. Никога не бе изпитвала нещо подобно. Ала не бе плашещо или тъжно, даде си сметка тя, протягайки ръка — загледа се как мъглата я поглъща до китката. Беше странно освобождаващо чувство.

Не познаваше никого, никой не я познаваше. От нея не се очакваше нищо. Всичко зависеше от собствените й намерения. Тази вечер — една великолепна вечер — беше абсолютно самичка.

Стори и се, че нощта пулсира: тих, напевен ритъм. Дали не беше морето, зачуди се тя. Или просто мъглата дишаше. Засмя се на себе си и в следващия миг дочу друг звук като звънтене на музика.

Нима бяха гайди и звънчета, флейти и свирки? Омаяна от тях, едва не напусна задната площадка, за да последва в мъглата магията на музиката като мечтател, тръгнал да броди в съня си.

Камбанките, клатени от вятъра, сети се тя и отново тихо се засмя, но този път малко по-нервно. Просто красивите камбанки, които висят пред вратата й. И вероятно още не се е събудила, щом обмисля дали да не затанцува навън посреднощ и да последва звука на музиката в мъглата.

Насили се да влезе обратно вътре и затвори решително вратата. И тутакси чу как супата кипи.

По дяволите! — Бързо отиде до печката и я изключи. Какво ми става? За Бога! Дори дванадесетгодишно дете може да стопли глупава консерва супа.

Забърса печката — изгори си два пръста — и изяде супата права, без да спира да си чете морал.