Крайно време е да престане да се лута, да се стегне и да се вземе в ръце. Тя е отговорна жена, а не заплес, който мечтае посреднощ сред мъглата. Ядеше супата механично, по-скоро като задължение към тялото си, а не с удоволствието, което носи една закуска в полунощ.
Време е да се обърне с лице към истинската причина, заради която дойде в Ирландия. Редно е да престане да се преструва, че си е взела дълга отпуска, за да изследва корените си и да работи върху материали, чрез чиято публикация да укрепи не особено бляскавата си университетска кариера.
Пристигна, защото смъртно се страхуваше, че е на ръба на нервен срив. Постоянният й стрес злорадо я заплашваше с мигрена или язва.
Стигна до положение силите й да се окажат недостатъчни дори за всекидневните задължения, свързани с работата — занемари студентите си, семейството си, себе си.
И нещо по-лошо, призна тя — откровено и враждебно не харесваше нито студентите си, нито семейството си, нито себе си.
Независимо от причината все още нямаше готовност да изследва тази сфера — единственото разрешение виждаше в радикална промяна. Почивка. Да загуби самообладание не представляваше никаква алтернатива. А да загуби самообладание пред публика бе изключено.
Няма да унижи себе си или семейството си, което не й бе сторило нищо, за да го заслужи. И затова побягна — малко като страхливка, може би, но така или иначе това се оказа единствената логична стъпка, която успя да измисли.
Когато Старата Мод почина на преклонната възраст от сто и една години, се отвори една вратичка.
Разумно беше да мине през нея. Беше въпрос на отговорност да го стори. Нужно й е време да остане на спокойствие сама със себе си, за да преоцени нещата. И точно така ще постъпи.
Наистина възнамеряваше да работи. Иначе как би оправдала пътуването и времето, ако не разполага с някакъв план? Щеше да се захване с материал, който по някакъв начин да обединява семейните й корени и професията й. Ако не нещо друго, то поне ще документира местни легенди и митове и ще направи психологически анализ на тяхното значение и цел. Така щеше да ангажира ума си, за да й остават по-малко часове за мрачни мисли.
Прекалено дълго прекара в мрачни мисли. Ирландски характер, твърдеше майка й и споменът за думите й накара Джуд да въздъхне. Ирландците са царе на мисленето. Ако й се прииска да се посвети на подобно занимание, бе избрала най-доброто място на света.
В един момент Джуд се почувства по-добре; извърна се, да постави купичката в съдомиялната машина, и откри, че такава няма.
Смя се през цялото време, докато се качваше нагоре към спалнята.
Разопакова багажа си и педантично подреди всичко в прекрасния поскърцващ гардероб и в стария скрин, чиито чекмеджета заяждаха. Извади и тоалетните си принадлежности, възхити се от изяществото на старата мивка и се наслади на дълъг душ, стъпила във ваната с крачета, отделена с тънка найлонова завеска, провесена на месинговите куки.
Облече фланелена пижама и роба, преди зъбите й да затракат. После се залови да запали парчетата торф в камината. Изненадана от успеха си, загуби двадесет минути, седнала на пода, обгърнала колене с ръце и усмихната на красивия пламък. Представи си, че е доволна съпруга на фермер, която чака мъжа си да се прибере у дома от полето.
Отърси се от виденията си и тръгна да огледа втората спалня — искаше да разбере става ли за кабинет.
Малката като кутийка стая с тесни прозорци гледаше към предната градина и встрани — към селото. Джуд пообмисли обстановката и се спря на южната страна, за да вижда покривите, камбанарията на селската черква и широкия плаж.
Поне се надяваше на такава гледка, когато настъпи денят и мъглата се вдигне.
Следващият проблем бе къде да си разположи нещата, защото в малката стая нямаше бюро. Цял час търси подходяща маса, после я качи от всекидневната по стълбите и я постави в центъра пред прозореца. Нареди и вещите си.
Хрумна й да пише на кухненската маса до уютния огън в камината, а отвън камбанките да й пеят, поклащани от вятъра. Прецени обаче идеята като прекалено небрежно отношение към работата и някак дезорганизиращо.
Намери правилния адаптор за щепсела, включи и отвори нов файл това щеше да бъде дневник за живота й в Ирландия. Щеше да го попълва всеки ден.
3 април, къщурката на Хълма на феите. Ирландия. Преживях пътуването.
Спря за момент и леко се засмя. Звучеше все едно е преживяла война. Понечи да го изтрие и да започне отново. После спря. Не, дневникът е предназначен единствено за нея и ще записва всичко, което и хрумне.
Пътуването с кола от Дъблин се оказа по-дълго и по-трудно, отколкото си го представях. Чудя се колко ли време ще ми е необходимо ди свикна с лявото движение. Съмнявам се дали някога ще успея. Панорамата е възхитителна. Никоя от картините, които съм виждала, не отразява напълно достоверно ирландската природа. Да се каже, че е зелена, не е достатъчно, тревиста също някак не отговаря. Най-точното, което ми хрумва, е вибрираща.