Селцата изглеждат много симпатични и невероятно спретнати. Представям си как цели армии от елфи излизат всяка нощ, търкат тротоарите и лъскат сградите.
Разгледах бегло селцето Ардмор, но когато пристигнах, валеше като из ведро, а бях и прекалено уморена, за да трупам впечатления, но и то е спретнато и разполага с очарователен широк плаж.
Попаднах на къщурката по чиста случайност. Баба ще го нарече съдба, разбира се, но си беше чист късмет. Толкова е красива! Кацнала на малкия хълм, а цветя достигат — без преувеличение — до входната врата. Надявам се да се грижа добре за тях. Дано в селцето или книжарница с книги по градинарство. Във всеки случай цъфтят чудесно, независимо от влажния и хладен въздух.
Видях жена, стори ми се, че виждам жена през прозореца на спалнята, която гледаше към мен. Моментът беше странен. Очите ни буквално се срещнаха и останаха така няколко секунди. Беше красива, бледа, руса и някак трагично лице. Това, разбира се, бе само сянка, игри на светлините, защото в къщурката нямаше абсолютно никой.
Брена О’Тул — ужасно оправна жена от селцето — пристигна веднага след мен и пое нещата в свои ръце; бързо и приятелски, което оцених високо. Прекрасна е — чудя се дали всички тук са така прекрасни. Има онова грубовато, мъжкаранско поведение, което някои жени възприемат, и въпреки това успяват да изглеждат напълно женствени.
Смята ме, предполагам, за глупава и несръчна, но достатъчно тактично не спомена нищо по въпроса.
Подхвърли нещо в смисъл, че къщата била обитавана от духове. Допускам обаче, че селяните говорят така за всяка къща в страната. Но понеже съм решила да напиша статия за ирландските легенди, вероятно ще потърся причината за нейното твърдение.
Биологичният ми часовник и организмът ми, естествено, са обърнати наопаки. Проспах почти целия ден и хапнах в полунощ.
Навън е тъмно и мъгливо. Мъглата сякаш грее и ухае. Чувствам се добре в тялото си и съзнанието ми е спокойно.
Всичко ще бъде наред.
Облегна се назад и въздъхна дълбоко. Да, помисли си тя, всичко ще бъде наред.
В три сутринта, когато духовете обикновено се раздвижват, Джуд се сгуши в леглото под дебел юрган, с чаша чай на нощното шкафче и книга в ръка. Огънят в камината тлееше, мъглата се стелеше зад прозорците. Зачуди се дали някога се е чувствала по-щастлива.
И заспа на запалена лампа, а очилата се плъзнаха надолу по носа й.
През деня бризът прогони дъжда и мъглата и нейният свят се оказа друг. Меката светлина придаваше яркозелен цвят на нивите. Чуваше песента на птици. Помисли си да извади книгата с описания на различните видове. Ала в момента бе така приятно просто да стои и да слуша чуруликането им. Всъщност нямаше значение каква птичка пее, достатъчно бе, че пее.
Броденето през гъсто избуялата трева приличаше почти на кощунство, но Джуд не успя да се въздържи от този грях.
На хълма до селцето видя развалините на някогашната величествена катедрала, посветена на свети Деклан, и извисяващата се над руините разкошна кръгла кула. Замисли се за миг за фигурата, която й се стори, че видя в дъжда. И потрепери.
Глупаво е да се държи така. Това е просто едно място! Интересно и исторически значимо място. Баба й и туристическият наръчник я бяха информирали за надписите на древен келтски вътре и за аркадата в романски стил. Ще отиде да ги разгледа.
А на изток, ако не й изневерява паметта, отвъд хотела при скалата, се намира кладенецът на свети Деклан с трите си каменни кръста и каменен стол.
Ще посети развалините и кладенеца, ще се изкатери по пътеката и ще се разходи из околността. Туристическия справочник я уверяваше, че гледките са смайващи.
Но днес искаше да се наслаждава на по-спокойни, по простички неща.
Водите на залива проблясваха в синьо и някак незабележимо се преливаха в по-дълбоките тонове на морето. Равният широк плаж пустееше.
Някоя друга сутрин, помисли си тя, ще отиде с колата до селцето само за да се поразходи по плажа.
Днес обаче е ден за бродене из нивите, точно както си го представяше — далеч от населени места, с поглед вперен в далечните планини. Забрави за намерението си единствено да провери цветята и да се ориентира в района около къщурката, преди да се залови с по-практически задачи.
А имаше какво да прави: да се погрижи за контакт за телефона в импровизирания кабинет — нали й трябваше достъп до Интернет за изследванията? Да звънне в Чикаго и да съобщи на семейството си, че е жива и здрава; да отиде до селцето, за да се ориентира къде ще пазарува, къде е банката.