— Разбира се. И струваш поне десет пъти повече от Уилям. — Вината е нейна, мина й отново през ума. Беше се досещала за забавата в цялата история, но бе пропуснала да се замисли за болката. — Значи не става въпрос, че… не е готова да зареже начина си на живот в Америка, така ли?
— Въобще не стигнахме дотам. А и не разбирам защо да не го направи, щом тук е щастлива, както никога не е била там?
— Ами… — Дарси въздъхна и се опита да помисли задълбочено. — Никога не ми е хрумвала възможността да не иска да се омъжи.
— Тя просто не желае да приеме, че не е задължително случилото се преди да се повтори. Наранена е и ми иде да извия врата на онова копеле… — Очите му потъмняха от гняв. — …но аз никога няма да я нараня.
Не, той ще я пази, ще се грижи за нея, както постъпва с всичко, на което държи, помисли си Дарси и сърцето й се сви от жал за него.
— Вероятно все още е наранена, не може да се съвземе — започна да разсъждава тя. — Не всички жени мечтаят за венчална халка на пръста и бебе в утробата си. — Искаше й се да го помилва, да го прегърне и да го утеши някак, но по очите му разбираше колко е разстроен и че не му е до това. — В известно отношение я разбирам, Ейдан. Страшно е обвързващо.
— Но аз не й предлагам финал, а начало.
— За теб, но не и за всички останали. — Дарси седна отново и започна да сплита пръстите си. — Е, бива ме да преценявам подобни неща и твърдя, че нашата Джуд е от този тип жени, които се омъжват, независимо дали тя го вярва или не в момента. Ако питаш мен, копнее да създаде свое гнездо, но никога не е разполагала с тази възможност преди да пристигне тук. Вероятно ние действахме малко по-прибързано от необходимото.
— Ние ли?
— Имам предвид теб — бързо се поправи Дарси, за да заличи плановете, скроени с Брена. Няма смисъл да ги споменава, прецени тя, защото възникналата каша не е по нейна вина, поне не изцяло. Но вече е късно нещата да се променят, затова продължавай напред. — Убеди я. — Усмихна му се насърчително. — Накарай я да осъзнае от какво се отказва, ако не те приеме. Ти си Галахър, Ейдан! Рано или късно ние от рода Галахър получаваме каквото искаме.
— Права си. — Част от разбитото му его започваше да се възстановява. — Връщане назад няма. Просто ще я накарам да свикне с тази мисъл.
Облекчена да види завърналия се блясък в очите му, Дарси го погали по бузата и сподели:
Обзалагам се, че ще успееш.
Глава 18
Тя не очаква да го види; поне не толкова скоро. Но понеже Дарси се показа необичайно сговорчива, Ейдан тръгна два часа преди кръчмата да затвори и извървя пътя към къщурката на Джуд.
Нощта бе благоуханна, а от морето духаше свеж бриз. Облаците плуваха бързо, а зад тях намигаха звезди. Кръглата луна излъчваше нежна светлина.
Прекрасна нощ, помисли си Ейдан, за романтично преживяване с жената, за която възнамеряваш да се жениш.
Носеше й букет рози с нежен розов цвят, които открадна от градината на Кати Дъфи. Не вярваше Кати да се сърди, щом са за такава благородна кауза.
От прозорците й струеше светлина — уютна и примамлива гледка. Представи си как след години, когато са се венчали и устроили, ще бъде все така. Ще се прибира пеша след работа, а тя ще го чака със запалени светлини, за да насочва стъпките му. Вече не се изненадваше от страстните си мечти за подобен живот, нито че така ясно си го представя. Нощ след нощ, година след година, ще прекарат живота си заедно.
Не почука. Някои формалности помежду им вече бяха отпаднали. Забеляза, че е подредила след тържеството. Така типично за нея, помисли си той умилен. Всичко е спретнато и чисто.
Чу музика на горния етаж и се насочи натам.
Беше в кабинета си, а радиото свиреше приятна мелодия. Кутрето дремеше в краката й под масата. Косата й завързана, а пръстите й се движеха пъргаво по клавиатурата.
Изпита потребност да я вземе в обятията си и да я хруска цялата. Но прецени, че при създадените обстоятелства това не е най-подходящото поведение.
Трябва да я убеди, напомни си той, не бързо и разгорещено, а бавно и нежно.
Пристъпи тихо към нея и се наведе да постави лека целувка на врата й.
Тя подскочи, но той го очакваше и се засмя. Прегърна я така, че букетът се оказа под брадичката й, а устните му до ухото й.
— Изглеждаш толкова хубава, седнала тук, a ghra, работиш до тъмна доба. Какви приказки редиш този път?
— Ами аз…
Сърцето й се бе качило в гърлото. Прав беше, че не го очакваше. Не само толкова скоро, а въобще. Съзнаваше колко рязко и невъзпитано се държа. Направо студено! Смяташе случилото се помежду им за приключило. Дори започна да тъжи по този повод.