— Можехте поне да я оставите да ви изцери от тази досадна девственост, от която страдате, милорд!
— Страданието е твърде обичайно за младите мъже — отвърна леко оскърбен Габорн. Боренсон понякога си позволяваше да говори с него като с приятел на чаша.
Телохранителят му се изчерви още повече.
— И как не, милорд!
— Освен това — каза Габорн, замислен за страданията, които понякога едно незаконно дете може да причини на едно кралство, — цярът често се оказва по-скъп от страданието.
— Подозирам, че точно този цяр си струва всякаква цена — с копнеж отрони Боренсон и кимна след Мирима.
Изведнъж в ума на Габорн избуя план. Един велик геометър веднъж му беше казал, че когато откриел отговора на трудно изчисление, разбирал, че отговорът му е верен, защото го усещал през цялото тяло, до пръстите на краката. В този момент, докато Габорн мислеше да отведе със себе си тази млада жена в Мистария, го порази същото това чувство на правота. Усети същата онази изгаряща го непреодолимост, която поначало го беше привлякла в тази земя. Отново бе изпитал копнеж да отведе Мирима със себе си в Мистария, и изведнъж осъзна кой е начинът.
Погледна Боренсон, за да се увери в правотата на хрумването си. Гвардеецът стоеше до него — с повече от една глава по-висок от Габорн и със зачервени бузи, сякаш собствените му мисли го смущаваха. Веселите сини очи на войника като че ли сияеха със собствена светлина. Краката му трепереха, макар че никой не беше виждал Боренсон да се разтрепери в битка.
Мирима сви на един ъгъл в малка пазарска уличка и побягна. Боренсон поклати съжалително глава, сякаш казваше: „Как можахте да я пуснете?“
— Боренсон — прошепна Габорн, — бързо след нея. Представи се учтиво и ми я върни, но докато идвате, използвай няколкото минути да ѝ поговориш. Лекичко. Не бързай. Кажи ѝ, че я моля за среща съвсем за малко.
— Както желаете, милорд — отвърна Боренсон.
И се затича с пъргавината, присъща единствено на онези, които са могли да получат дара на метаболизма; тълпата започна да се раздвоява пред едрия воин, който ловко заобикаляше малцината, оказали се твърде тромави, за да успеят да му направят път.
Габорн не знаеше колко време ще потрябва на Боренсон, за да върне жената, затова бавно пое към сенките, хвърляни от хана. Последва го и неговата сянка, Дни. Зачакаха, обезпокоявани единствено от жужащите пчели. Предната част на хана тук си имаше „ароматна градина“ според обичая на север. В сламения покрив бяха засели семена на утринниче, а в пъстрата гмеж от сандъчета и саксии на прозорците имаше всевъзможни други цветя: храстчета меденика с белоснежни цветове ронеха златни сълзи по стените; облачета слез, като деликатни перли, потръпваха под лекия ветрец над летоскрежа; едри цветове мандевила, розови като зарево, бяха почти задушени от прегръдката на жасмина. И между тях — катерещи се по стените клони на дива роза и петна от цветове на праскова. А по земята около сградата бе посадена мента, лайка, лимонова върбина и други билки.
Повечето ханове на север бяха украсени с такива цветя. Помагаха да се приглушат неприятните миризми от пазара, а билките в тези градини можеха да се използват за чайове и за подправки.
Габорн отново пристъпи на слънцето, по-надалече от тежкия аромат на цветята. Обонянието му бе твърде остро, за да може да остане.
Боренсон се върна след няколко минути, отпуснал нежно дясната си лапа на лакътя на Мирима, готов сякаш да я задържи, ако вземе, че се препъне в някой от облите улични камъни. Мила гледка.
Щом двамата се озоваха пред него, Мирима се поклони.
— Милорд е пожелал да ми говори?
— Да — каза Габорн. — Всъщност повече ме интересуваше да се запознаете с Боренсон, моя тело. — По обичая в Мистария пропусна думата „хранител“. — Той е мой тело вече от шест години и командва личната ми гвардия. Добър човек е. По моя преценка, един от най-добрите мъже в Мистария. И определено е най-добрият войник.
Бузите на Боренсон се изчервиха, а Мирима вдигна очи към едрия гвардеец, с дискретна усмивка и преценяващо. До този момент едва ли бе пропуснала да забележи, че Боренсон е одарен с дара на метаболизма. Припряно бързите му реакции, явната му неспособност да се отпусне бяха сигурен белег за това.
— Наскоро Боренсон бе повишен в ранг барон на кралството и му бе дадена титла към земя и феод в… област Дрювъри. — Габорн моментално осъзна грешката си. Да даде толкова голямо владение бе необмислено прибързан акт. Но след като вече думите бяха изречени…