Шемоаз приседна на тревата точно под розовата беседка. Тук тучната трева беше сплъстена и Йоме си помисли, че наскоро е била използвана за любовно ложе.
Йоме погледна своята Дни. Слабата жена беше останала на билото до шубрака, на четиридесетина стъпки зад тях, скръстила ръце и свела глава. Слушаше.
После Шемоаз направи нещо много странно: легна на тревата под розовия храст, вдигна полите си над бедрата и се отпусна с разтворени крака. Позата беше стъписваща и Йоме се почувства неловко, че вижда такова нещо. Шемоаз сякаш чакаше да я обладае любовникът ѝ.
По речните брегове закрякаха жаби. Едно водно конче, синьо, сякаш бе потопено в индиго, прелетя над коляното на Шемоаз, закръжи и отлетя.
Въздухът беше неподвижен и съвсем тих. Беше толкова красиво, че Йоме си представи, че духът на сержант Дрейс наистина може да дойде.
През целия път дотук Шемоаз бе останала спокойна, но изведнъж сълзите ѝ бликнаха изпод дългите клепачи и затекоха по лицето ѝ.
Йоме прилегна до момичето, сложи ръка на гърдите ѝ и я задържа така, както щеше да го направи той.
— Била си тук, с него, нали? — попита Йоме.
Шемоаз кимна.
— Много пъти. Тази сутрин трябваше да се срещнем. — Отначало Йоме се учуди как… как са излизали извън градските порти нощем? Но, разбира се, Дрейс беше сержант от Кралската гвардия.
Това беше скандално. Като Дева на честта на Йоме, задължението на Шемоаз бе да се грижи господарката ѝ да остане чиста и непорочна. Когато Йоме се сгодеше, Шемоаз трябваше да се закълне за нейната добродетелност.
Устната на Шемоаз затрепери. Тя прошепна тихо, за да не може да я чуе Дни:
— Мисля, че той ми направи дете… миналия месец.
При това признание Шемоаз захапа болезнено кокалчето на пръста си — наказваше се. След като носеше дете, Шемоаз носеше безчестие за Йоме.
Кой щеше да повярва на изречената от Шемоаз клетва, щом видеше, че самата тя е с отнета девича чест?
Дни на Йоме можеше и да знае, че е непорочна, но Дни бе положила своите клетви за мълчание. И никога нямаше да разкрие нито една подробност, докато Йоме е жива. Едва след като Йоме умреше, Дни щеше да публикува хрониките на живота ѝ.
Йоме отчаяно поклати глава. Десет дни. След десет дни Шемоаз трябваше да се венчае и тогава никой нямаше да може да докаже, че е обезчестена. Но след като годеникът ѝ беше загинал, скоро щеше да го разбере целият град.
— Можем да те изпратим извън града — каза Йоме. — Можем да те изпратим в имението на чичо ми в Уелкшир. Ще кажем на всички, че си млада невяста, наскоро овдовяла. Никой няма да разбере.
— Не! — избухна Шемоаз. — Не се тревожа за своята чест, а за твоята! Кой ще се закълне за теб, когато се сгодиш? Аз няма да мога!
— Има много други жени в двора — излъга Йоме. Ако изпратеше някъде Шемоаз, това все пак можеше да опетни честта на Йоме. Някои можеха да помислят, че се е отървала от своята Дева на честта, за да прикрие собствения си срам.
Но точно сега Йоме не можеше да мисли за такива неща, не можеше да мисли за своята чест, когато приятелката ѝ бе толкова наранена.
— Може би… може би ще можеш скоро да се омъжиш? — каза Шемоаз. Вече почти на седемнайсет, Йоме беше достатъчно голяма. — Принцът на Интернук иска ръката ти. А и… чух, че крал Ордън бил довел сина си за Хостенфест…
Йоме вдиша рязко. Крал Силвареста бе разговарял на няколко пъти с нея последната зима — намекваше, че скоро ще ѝ дойде време да се омъжи. Сега най-старият приятел на баща ѝ беше довел най-сетне сина си в Хиърдън. Йоме много добре разбираше какво означава това… и бе стъписана, че не са я предупредили.
— Кога го чу?
— Преди два дни — отвърна Шемоаз. — Баща ти не искаше да разбереш. Той… не искаше да си във възбудено настроение.
Йоме прехапа устна. Никакво желание нямаше да бъде свързана с потомството на крал Ордън… нито за миг нямаше да си го помисли дори.
Но ако приемеше предложението на принц Ордън, тогава Шемоаз все още можеше да изпълни задължението си като Дева на честта. Докато никой не знаеше, че Шемоаз носи дете, никой нямаше да може да оспори клетвеното ѝ изявление за непорочността на Йоме.
При тази мисъл Йоме настръхна. Не беше честно. Не можеше да се съгласи на прибързан брак само за да спаси честта си.
В душата ѝ припламна гняв и тя стана.
— Хайде — подкани тя приятелката си. — Отиваме да се видим с баща ми.
— Защо? — попита Шемоаз.
— Ще накараме този индопалски убиец да плати за убийството!
Все още не знаеше какво смята да направи. Но вече беше ядосана, ядосана на баща си затова, че не ѝ беше казал за предстоящото предложение, ядосана на Шемоаз заради отчайващата ѝ липса на скрупули, ядосана, че убийците на Радж Атън са могли да избият стражи на Хиърдън: и че на всичко отгоре градските търговци след това молят краля за милост.