— Не, милорд — отговори Йоме.
При този отговор кралят кимна умислено, а после се обърна към Шемоаз.
— Моите съболезнования. Тъжен ден е този за всички нас. Вашият годеник будеше възхищение… обещаващ войник.
Шемоаз кимна и лицето ѝ изведнъж отново пребледня. Тя приклекна в реверанс.
— Благодаря ви, милорд.
— Няма да позволите този убиец да излезе на свобода, нали? — попита Йоме. — Вече трябваше да са го убили!
— Вижте — с тънък и висок глас заговори Холикс, — много бързо стигате до заключения. Нямате доказателство, че това е било нещо друго освен нещастна пиянска свада!
Крал Силвареста стана, отиде до вратата на залата, погледна за миг към двора и я затръшна.
Изведнъж помещението помръкна, изпълни се със сянка, защото бяха отворени само два от прозорците с дървени капаци.
Крал Силвареста прекоси обратно залата, навел замислено глава.
— Въпреки вашата молба за милост, майстор Холикс, аз знам, че този човек е шпионин.
На лицето на Холикс се изписа лъжливо неверие.
— Имате ли доказателство? — попита той, все едно че се съмнява сериозно.
— Докато вие забавлявахте хленчещите си приятелки — каза крал Силвареста, — изпратих капитан Дероу да проследи миризмата му. Един от моите далекогледци е забелязал същия този човек вчера след изгрев-слънце. Бил е на един покрив в града и се опасяваме, че е броил стражите ни на цитаделата на Посветителите. Още тогава се опитахме да го хванем, но го изгубихме из пазара.
— Днес той се появява отново — продължи кралят. — Това не е съвпадение. Дероу каза, че човекът не е бил в нито един приют цялата нощ. Той е проследил Дрейс, защото е търсил ето това… — Силвареста извади тънък том, подвързан с щавена агнешка кожа. — Книга. Доста странна книга.
Холикс се намръщи. Достатъчно лошо беше за него, че търговецът е обвинен в шпионаж. Още по-лошо беше срещу този човек да има доказателство.
— Значи — каза Холикс — това е доказателството? Пияниците понякога правят странни неща, знаете го. Че то моят коняр, Валис, се катери по ябълките всеки път, щом се напие. Фактът, че Дрейс е носел някаква книга, не означава нищо.
Крал Силвареста поклати тъжно глава.
— В книгата има една бележка, адресирана до мен, от емира на Тулистан. Той е сляп, знаете. Замъкът му е бил завзет от Радж Атън и Вълчия господар е принудил емира да му даде дар на зрението. Въпреки това емирът е описал историята на живота си и ми я е изпратил.
— Написал е собствените си хроники? — попита Йоме, удивена защо някой, още повече слепец, ще си прави този труд, след като Дни следяха всяко тяхно движение и написваха хрониките им след смъртта им.
— Известява ли се вътре за битки? — попита Холикс. — Описва ли нещо важно?
— Много битки — каза кралят. — Емирът разказва как Радж Атън разбил отбраната му и завзел съседните замъци. Имах време само да прегледам бегло книгата, но може да се окаже важна. Толкова важна, че шпионинът на Радж Атън е трябвало да убие Дрейс, за да я прибере.
— Но… документите на южняка са в ред! — възрази Холикс. — Носи десетина препоръчителни писма в кесията си, от различни търговци. Има да изплаща заеми! Той е търговец, казвам ви! Все още нямате доказателство срещу него!
— И има повече дарове от всеки търговец, когото сте виждали — каза крал Силвареста. — И при това са смес, подходяща за воин.
Това като че ли смаза Холикс.
Бащата на Йоме замислено продължи:
— Знаете ли, преди двадесет години, когато заминах на юг, за да поискам ръката на лейди Силвареста в Йоматийл, веднъж играх шах със самия Радж Атън. — Силвареста погледна жена си, после успокояващо сложи ръка на рамото на Холикс.
Майката на Йоме се размърда неспокойно. Не обичаше да ѝ напомнят, че е братовчедка на Вълчия господар.
— Знаете ли какво начало предпочете той? — попита крал Силвареста.
— Кралска пешка на кралско четири? — предположи Холикс най-обичайното начало.
— Не. Кралски рицар на кралски чародей три. Необичаен дебют.
— Това важно ли е? — попита Холикс.
— Става въпрос как играе играта. Той остави пешките си на място и атакува със своите рицари, чародеи, замъци, кралици… изведе напред дори краля си. Вместо да търси контрол в центъра на полето, атакува с фигурите, които според него щяха да му донесат контрол дори в най-отдалечените ъгли.
Крал Силвареста изчака, за да схване търговецът важността на думите му, но Холикс, изглежда, не разбра. Кралят го обясни по-просто:
— Този търговец на подправки в тъмницата е един от рицарите на Радж Атън. Мазолите по пръстите му са от дългите години въртене на меча.