Крал Силвареста се засмя.
— Приятелю, залости вратите си тази нощ и няма от какво да се боиш. Но в момента ми е нужен твоят съвет. Трябва да определим цена за откупа на този „търговец“. Колко щети можем да кажем, че е причинил на краля?
— Аз бих казал, ами… хиляда сребърни сокола — предпазливо отвърна Холикс.
Йоме бе слушала баща си внимателно; следеше съображенията му и те ѝ се сториха едновременно безпогрешни и будещи гняв.
— Не ми харесва идеята да връщаме този шпионин за откуп. Това е… като поражение. Вие определено не отчитате чувствата на Шемоаз. Нейният годеник е убит!
Крал Силвареста погледна Шемоаз с тъга и с молба. Около очите му се събраха бръчки. Сълзите на Шемоаз бяха пресъхнали, но бащата на Йоме сякаш виждаше все още тлеещата там скръб.
— Съжалявам, Шемоаз. Но ти ми вярваш, нали? Вярваш, че постъпвам правилно? Ако съм прав, ще получиш главата на този убиец забодена на кол до края на седмицата… плюс хиляда сребърни сокола за откуп.
— Както благоволите, милорд — каза Шемоаз. Не можеше да оспорва.
— Добре — каза Силвареста, приел думите на Шемоаз за чиста монета. — А сега, майстор Холикс, нека обсъдим откупа. Хиляда сребърника, казвате? Добре, че не сте крал. Ще започнем с искане за двадесет пъти по толкова — заедно с петдесет фунта мускатов орех, петдесет пипер и две хиляди сол. И ще поискам кръвен метал. На колко са го претеглили търговците за тази година?
— Ами… не знам със сигурност! — отвърна Холикс, цял настръхнал от дръзките искания на краля.
Веждата на крал Силвареста се повдигна в мълчалив въпрос. Холикс знаеше колко кръвен метал е в наличност — до последната унция. Преди десет години, в признание за службата на Холикс към краля, Силвареста бе връчил на търговеца петиция да получи дар на ума. Въпреки че един дар на ума не можеше да го направи по-мъдър, по-изобретателен или с по-ясна мисъл, това дарение все пак помагаше на Холикс да помни почти без пропуск и най-дребните подробности.
Получаването на дар на ума беше като отваряне на врата към ума на друг човек. Този, който получеше дара на ума, изведнъж придобиваше способността да прониква в нечие съзнание и да събира каквото му хареса, докато на човека, който посветеше ума си, му се затваряха вратите към собствената му памет и му се забраняваше дори да наднича в съдържанието, скрито в собствения му череп. Сега Холикс складираше своите рабоши в ума на своя Посветител.
Действително, за Главния майстор на гилдията се говореше, че е в състояние да цитира всеки договор, който е подписал, дума по дума; Холикс винаги знаеше до секундата кога трябва да му изплатят дължимите заеми.
Разбира се, той знаеше колко кръвен метал са претеглили южняшките търговци през последната седмица. Като уредник на панаира, негово задължение беше да се погрижи всички стоки да бъдат претеглени правилно и продуктите, които се продават, да са с най-високо качество.
— Аз… ъъ… досега южняците са претеглили само тринайсет фунта кръвен метал. Те… разправят, че мините в Картиш не били изкарали почти нищо тази година…
Стигаха за направата на по-малко от сто силара. Холикс се присви, сякаш очакваше Силвареста да избухне от гняв при тази новина.
Бащата на Йоме кимна замислено.
— Съмнявам се, че Радж Атън знае, че толкова е минало през границите му. Догодина повече няма и да видим. Тогава, към нашия рабош от щети, добави към откупа и трийсет фунта кръвен метал.
— Но те нямат толкова! — възрази майстор Холикс.
— Ще намерят — каза Силвареста. — Щом са успели да го изнесат контрабандно, сигурно са заделили и още.
Той помълча, после продължи:
— А сега върви и го съобщи на чуждоземните си приятели. Кажи им, че кралят е извън себе си от гняв. Подтикни ги да действат бързо, защото Силвареста трудно се удържа да не наложи възмездие. Предай им, че ето сега, в този момент, съм в склада си с пиене, налял съм се с бренди и се чудя дали първо да изтръгна с жестоки изтезания тайните на този човек, или просто да разпоря корема му и да го обеся на собствените му черва.
— Да, милорд — отвърна втрещено Холикс.
После се поклони и излезе, целият изпотен от мисълта за предстоящите преговори.
По време на целия този разговор строгият канцлер Родерман пазеше пълно мълчание — седеше на скамейката до кралицата и следеше репликите между краля и управителя на панаира. Понякога само опипваше дългите си бели бакенбарди. След като Холикс излезе, канцлерът каза:
— Ваше величество, мислите ли, че ще получим толкова голям откуп?
— Да се надяваме — отвърна крал Силвареста.