Но белези от нашествениците се забелязваха навсякъде: шпионски балон с форма на граак се беше издигнал от гората и висеше неподвижно на четиристотин стъпки във въздуха от почти два часа. Покрай широките брегове на Вий се бяха придвижили около две хиляди конници, пазени от щитоносци — като че ли не се притесняваха от възможна атака. На страж стояха копиеносци и космати главанаци. Отекваха удари на брадви — хората на Атън сечаха дървета, за да направят стълби и обсадни машини. През няколко секунди някое дърво потреперваше и се сгромолясваше, оставяйки дупка в тъканта на леса.
Толкова много хора, такава огромна армия, прииждаща от юг. Йоме все още се удивляваше, че така и не бяха получили предупредителна вест. Поне херцогът на Лонгмът трябваше да ги предупреди. Не можеше да не е разбрал за придвижването на такава огромна армия. Или Радж Атън бе намерил път, по който да мине, без Лонгмът да го забележи? Ако беше така, Лонгмът можеше да изпрати рицарите си на помощ на краля. Но Йоме надушваше предателство и се боеше, че Лонгмът няма да изпрати никаква помощ.
Принц Ордън се окашля — учтиво я молеше да му обърне внимание.
— Тази среща между нас трябваше да е по-хубава — каза той. Гласът му беше нежен. — Надявах се да донеса радостни вести на вашето кралство, а не вести за нашествие.
Сякаш предложението му щеше да е кой знае колко радостно! Тя подозираше, че по-умните ѝ васали щяха да се натъжат, щом научат за годежа, дори да разбираха необходимостта да се свържат Хиърдън и Мистария, най-богатите кралства в Роуфхейвън.
— Благодарна съм ви за бързата езда — каза Йоме. — И че сте поели този риск.
Принц Ордън пристъпи до нея и погледна над ръба на кулата.
— Колко остава според вас преди да почнат щурма? — Каза го някак разсеяно. Или бе твърде уморен, за да мисли? Любопитно момче, замаяно от перспективата за предстоящото сражение?
— До призори — отвърна тя. — Няма да позволят някой да се измъкне от замъка, така че ще ударят скоро. — Предвид прословутата мощ на войските на Радж Атън — гигантите, маговете и неговите легендарни мечоносци — утре кралството на нейния баща най-вероятно щеше да рухне.
Йоме погледна много бегло, с крайчеца на окото си профила на Габорн. Младеж, който щеше да е още по-широк в раменете след година-две. С дълга тъмна коса. Носеше чисто синьо наметало и сабя на кръста.
Тя бързо извърна поглед — не искаше да види повече. Широк в раменете, като баща си. Сто на сто беше смайващо красив. В края на краищата нали извличаше обаяние от поданиците си.
Не като нея. Въпреки че някои Владетели на руни жадно извличаха обаяние от поданиците си и придобиваха неописуем чар, за да прикрият личната си грозота, Йоме беше благословена с естествена красота. Още когато се родила, две красиви девици предложили да дарят принцесата със своя чар и родителите ѝ приели дара им. Но когато Йоме порасна достатъчно, за да разбере какво струват даренията на поданиците, отказа да получава повече дарове.
— На ваше място не бих стояла толкова близо до стената — каза Йоме на Габорн. — Нали не искате да ви забележат.
— Радж Атън ли? — попита Габорн. — Че какво ще види оттук? Млад мъж, който разговаря с девица на кулата?
— Радж Атън има в ордата си десетки далекогледци. Те със сигурност ще познаят една принцеса, когато я видят тук… и един принц.
— Толкова красива принцеса не е трудно да се забележи — съгласи се Габорн, — но се съмнявам, че някой от хората на Радж Атън изобщо ще ми обърне внимание.
— Вие носите герба на Ордън, нали? — попита Йоме. Ако Габорн вярваше, че хората на Радж Атън няма да разпознаят един принц дори само по външността му, нямаше да спори с него. Все пак си представи извезания на наметалото му зелен рицар. — По-добре ще е да не ви забележат на тези стени.
Габорн се изсмя сухо.
— Нося наметалото на един от вашите войници. Няма да издам присъствието си. Не и преди да пристигне баща ми. Ако историята изобщо е учител, това може да се окаже дълга обсада. Замъкът Силвареста не е падал от осемстотин години. Но вие трябва да удържите само три дни — най-много. Само три дни!
Говореше убедено. Искаше ѝ се да му повярва, да повярва, че обединените сили на бойците на баща ѝ и войниците на крал Ордън могат да отблъснат гигантите и чародеите на Радж Атън. А Ордън щеше да призове на помощ лордовете на Хиърдън.
Въпреки осемдесетте стъпки височина на стените на замъка, въпреки дълбочината на рова, въпреки лъкометците по стените и катапултите, скрити под тях, надвиването на Радж Атън ѝ се струваше безнадеждна работа. Толкова ужасяваща беше славата му.