Значи продавачът смяташе, че Габорн трябва да купи среброто, за да зарадва жена си. Такава хубава жена, разбира се, би трябвало да държи в ръце домакинството. След като и търговецът не я познаваше, Габорн реши, че тя също трябва да е чужденка в Банисфер. Гостенка от север?
Младата жена учтиво се усмихна на продавача.
— Днес едва ли — отвърна заядливо. — Охладителите ви са чудесни, но у дома си имаме по-хубави. — И му обърна гръб, като изигра съвършено ролята си на съпруга. „Ето как ще е, ако се оженим — сякаш говореха движенията ѝ. — Няма да искам скъпи неща.“
Лицето на продавача посърна. Едва ли беше възможно повече от един-двама търговци във всички кралства на Роуфхейвън да притежават такъв чудесен охладител.
Жената подкани Габорн да продължат и той изведнъж се почувства притеснен. В далечния юг знатните дами на Индопал понякога носеха пръстени или брошки с отровни игли в тях. Случваше се да подмамят богати пътници в някой хан и след това да ги убият и окрадат. Възможно ли беше тази красавица да крои някое коварство?
Но се съмняваше. Бързо погледна към телохранителя си и забеляза, че Боренсон определено е по-скоро развеселен, отколкото загрижен. Сякаш го питаше: „И къде мислиш, че отиваш?“
Боренсон също беше изучавал езика на тялото — особено това на жените. Не можеше да рискува с безопасността на господаря си.
Жената стисна ръката на Габорн по-здраво. Какво трябваше да означава това — че усилва претенциите си?
— Простете, ако ви се струвам прекалено фамилиарна — рече тя. — Случвало ли ви се е някога да видите някого от разстояние и да усетите трепет в сърцето?
Допирът ѝ го трогна и на Габорн му се прииска да повярва, че да, тя наистина го е видяла отдалече и се е влюбила.
— Не, точно така — не. — Но усети, че е лъжа. Веднъж му се беше случвало да се влюби от пръв поглед.
Слънцето над тях сияеше. Небето беше чисто. Вятърът, лъхащ откъм реката, бе топъл и ароматен, носеше мириса на полята от отсрещния бряг. В такъв чудесен ден как иначе може да се чувства човек, освен изпълнен с бодрост, жив?
Каменната настилка на улицата беше огладена от времето. Пет-шест босоноги цветопродавачки подканяха купувачите със звънки гласчета. Подминаха като ветрец, носещ лъх на жита. Всички бяха с износени рокли и бели престилки. Държаха с една ръка престилките си в средата, образувайки нещо като торби, пълни с ароматни цветя — яркочервени макове и бели маргаритки, рози с дълги стръкове, пурпурночервени и оранжеви, божури и купища благоуханна лавандула.
Габорн ги изгледа как отминават, прелестни като чучулиги в полет, и разбра, че никога няма да забрави усмивките им. Шест момичета с дълги руси коси и светлокафяви очи.
Баща му бе останал на стан със свитата си на не повече от няколко часа езда извън града. Той рядко бе разрешавал на Габорн да се скита без силна охрана, но този път дори бе настоял да пообиколи сам с думите: „Трябва да опознаеш Хиърдън. Една страна е нещо повече от нейните замъци и войници. В Банисфер ще обикнеш тази страна и народът ѝ, както ги обикнах аз.“
Младата жена стисна ръката му още по-силно.
Докато гледаше цветарките, на челото ѝ се изписа болка. Габорн изведнъж осъзна колко отчаяно го желае тази жена. Едва не се засмя — разбираше колко лесно би могла да го обае с магия за обич.
Той също стисна ръката ѝ — топло, като приятел. Беше убеден, че не би могъл да има нищо общо с нея, но ѝ желаеше доброто.
— Казвам се Мирима… — почна тя и спря, за да може и той да ѝ каже името си.
— Красиво име, като за красиво момиче.
— А вие сте?
— Възбуден от интрига — каза той. — Вас интригите възбуждат ли ви?
— Не винаги. — Тя се усмихна настоятелно; очакваше името му.
На двайсет крачки зад тях Боренсон чукна с ножницата на сабята си една подминаваща козя каручка — знак, че оставя поста си при входа на хана и тръгва след тях. Редом с него щеше да е и Дните на Габорн.
Мирима се обърна назад.
— Чудесен телохранител.
— Чудесен човек — съгласи се Габорн.
— По работа ли пътувате? Харесва ли ви Банисфер?
— Да, и да.
Внезапно тя си дръпна ръката.
— Не се обвързвате лесно.
Извърна се с лице към него с леко колеблива усмивка. Навярно бе усетила, след като играта на спечелване бе свършила, че той няма да се ожени за нея.