— Значи — каза Холикс — това е доказателството? Пияниците понякога правят странни неща, знаете го. Че то моят коняр, Валис, се катери по ябълките всеки път, щом се напие. Фактът, че Дрейс е носел някаква книга, не означава нищо.
Крал Силвареста поклати тъжно глава.
— В книгата има една бележка, адресирана до мен, от емира на Тулистан. Той е сляп, знаете. Замъкът му е бил завзет от Радж Атън и Вълчия господар е принудил емира да му даде дар на зрението. Въпреки това емирът е описал историята на живота си и ми я е изпратил.
— Написал е собствените си хроники? — попита Йоме, удивена защо някой, още повече слепец, ще си прави този труд, след като Дни следяха всяко тяхно движение и написваха хрониките им след смъртта им.
— Известява ли се вътре за битки? — попита Холикс. — Описва ли нещо важно?
— Много битки — каза кралят. — Емирът разказва как Радж Атън разбил отбраната му и завзел съседните замъци. Имах време само да прегледам бегло книгата, но може да се окаже важна. Толкова важна, че шпионинът на Радж Атън е трябвало да убие Дрейс, за да я прибере.
— Но… документите на южняка са в ред! — възрази Холикс. — Носи десетина препоръчителни писма в кесията си, от различни търговци. Има да изплаща заеми! Той е търговец, казвам ви! Все още нямате доказателство срещу него!
— И има повече дарове от всеки търговец, когото сте виждали — каза крал Силвареста. — И при това са смес, подходяща за воин.
Това като че ли смаза Холикс.
Бащата на Йоме замислено продължи:
— Знаете ли, преди двадесет години, когато заминах на юг, за да поискам ръката на лейди Силвареста в Йоматийл, веднъж играх шах със самия Радж Атън. — Силвареста погледна жена си, после успокояващо сложи ръка на рамото на Холикс.
Майката на Йоме се размърда неспокойно. Не обичаше да ѝ напомнят, че е братовчедка на Вълчия господар.
— Знаете ли какво начало предпочете той? — попита крал Силвареста.
— Кралска пешка на кралско четири? — предположи Холикс най-обичайното начало.
— Не. Кралски рицар на кралски чародей три. Необичаен дебют.
— Това важно ли е? — попита Холикс.
— Става въпрос как играе играта. Той остави пешките си на място и атакува със своите рицари, чародеи, замъци, кралици… изведе напред дори краля си. Вместо да търси контрол в центъра на полето, атакува с фигурите, които според него щяха да му донесат контрол дори в най-отдалечените ъгли.
Крал Силвареста изчака, за да схване търговецът важността на думите му, но Холикс, изглежда, не разбра. Кралят го обясни по-просто:
— Този търговец на подправки в тъмницата е един от рицарите на Радж Атън. Мазолите по пръстите му са от дългите години въртене на меча.
Холикс премисли.
— Вие, разбира се, не вярвате, че Радж Атън ще дойде тук?
— О, той идва — каза Силвареста. — Тъкмо затова изпратихме хиляда рицари плюс щитоносци и стрелци да укрепят замъка Дрийс. — Бащата на Йоме пропусна да спомене, че седемнадесет крале на Роуфхейвън се канеха да се срещнат след два месеца, за да обсъдят стратегиите при евентуално нашествие на Радж Атън. Баща ѝ явно смяташе, че не е работа на един търговец да знае това.
Майката на Йоме, кралица Венета Силвареста, също можеше да разкаже някои неща, с които да сплаши майстор Холикс.
Веднъж тя беше разказала на Йоме как нейният братовчед, „младия Атън“, тогава на осем години, посетил цитаделата на баща ѝ. Бащата на Венета устроил в чест на момчето пир и поканил всички командири на Кралската гвардия, разни съветници и изтъкнати търговци. Когато масите се отрупали с печени пауни, баници и вино, бащата на Венета поканил младия Радж Атън да изрече слово. Момчето станало, обърнало се към бащата на Венета и попитало: „Този пир в моя чест ли е, дар за мен ли е?“
Бащата на Венета отговорил, „Да, той изцяло е в твоя чест.“
Тогава момчето посочило с широк жест стотината гости в залата и казало: „Щом този пир е мой, тогава изгонете тези хора. Не искам да ядат вечерята ми.“
Слисани и разгневени, гостите напуснали, а момчето останало с повече храна, отколкото би могло да изяде за цяла година.
Майката на Йоме казваше, че ако баща ѝ бил по-благоразумен, трябвало да пререже гърлото на ненаситното момче още тогава.
Години наред Венета се беше опитвала да убеди крал Силвареста в необходимостта да нанесе първия удар, като съкруши Радж Атън още докато е млад. Кой знае защо, бащата на Йоме така и не можа да повярва, че момчето ще завладее всичките двадесет и две кралства на Индопал.
Сега Йоме попита баща си:
— Все пак ще осъдиш на смърт този шпионин, нали? Длъжен си да въздадеш правосъдие.
— Ще въздам правосъдие — отвърна крал Силвареста. — Радж Атън ще плати скъпо. Но рицаря няма да убия.
Холикс въздъхна облекчено.
Йоме сигурно беше посърнала, защото баща ѝ побърза да добави:
— Твоето идеалистично решение на въпроса е похвално, но едва ли е практично. Не можем да екзекутираме шпионина. Така че ще го задържа за откуп.
— Откуп? — възкликна Холикс. — Радж Атън изобщо няма да признае, че този шпионин е негов човек!
Йоме се усмихна — Холикс най-после признаваше, че мъжът е шпионин.
— Разбира се, че няма — каза крал Силвареста. — Но индопалските търговци твърдят, че е техен човек. Те ще платят откупа, за да спасят панаира. Това е обичайна практика в Индопал. Там казват, че селянинът рядко ходи на пазар, без да се върне вкъщи и да види, че съседите са взели свинете му за заложници.
— А как можете да сте сигурен, че ще платят? — попита Йоме.
— Защото търговците искат да спасят панаира. И защото, убеден съм, Радж Атън е скрил свои войници в Дънуд и очаква сведенията, които ще му донесе този човек. Поне неколцина от тези търговци трябва да знаят това — точно затова толкова настояват той да бъде освободен — така че бързо ще откупят шпионина, стига да успеем да измъкнем от него признание.
— А защо подозирате, че в Дънуд се крият войници? — попита Холикс.
— Защото преди няколко дни изпратих петима горяни в лесовете, за да намерят леговищата на най-големите глигани преди лова идущата седмица. Трябваше да се върнат и да ми докладват още вчера. Никой не се върна. Петима мъже. Ако беше един, щях да предположа, че е нещастен случай. Но тези мъже бяха надеждни. Нищо не би могло да ги накара да не се подчинят на заповедта ми. Те или са пленени, или са убити. Изпратих съгледвачи, които да потвърдят опасенията ми, но се опасявам, че вече знам какво ще намерят.
Лицето на Холикс пребледня.
— Така че в Дънуд се крият войници на Радж Атън и те трябва да нападнат в следващите три дни — преди да започне ловът, иначе ще бъдат разкрити. — Крал Силвареста хвана ръце зад гърба си и закрачи към камината.
— Голяма ли ще е битката, милорд? — попита Холикс.
Силвареста поклати глава.
— Съмнявам се. Толкова късно преди зимата е възможно само предвоенно маневриране. Мисля, че имаме работа само с банда наемни убийци. Ще ударят или цитаделата на Посветителите, с цел да ме омаломощят, или самата кралска фамилия.
— Но какво ще стане с нас, търговците? — попита уплашено Холикс. — Могат ли също толкова лесно да ударят и нашите имения? Ами че то, май никой не е в безопасност!
Идеята, че Радж Атън ще удари заможното градско съсловие, изглеждаше нелепа.
Крал Силвареста се засмя.
— Приятелю, залости вратите си тази нощ и няма от какво да се боиш. Но в момента ми е нужен твоят съвет. Трябва да определим цена за откупа на този „търговец“. Колко щети можем да кажем, че е причинил на краля?
— Аз бих казал, ами… хиляда сребърни сокола — предпазливо отвърна Холикс.
Йоме бе слушала баща си внимателно; следеше съображенията му и те ѝ се сториха едновременно безпогрешни и будещи гняв.
— Не ми харесва идеята да връщаме този шпионин за откуп. Това е… като поражение. Вие определено не отчитате чувствата на Шемоаз. Нейният годеник е убит!