Не биваше да се доверява на странния лиенид.
Катса скръсти ръце и впи очи в звездите. Прииска й се да събуди жребеца и да запрепуска в кръг около възвишенията. Така щеше да се успокои, да се измори. Но щеше да измори и коня. Не биваше, разбира се, да оставя Ол и Гидън сами, а и човек не прави такива неща. Не е нормално.
Тя изсумтя и се заслуша дали някой не се е събудил. Нормално… Тя не беше нормална. Момиче с Дарба да убива? Кралски главорез? Момиче, отхвърлящо предложените й от Ранда съпрузи — разсъдливи мъже с прилична външност? Момиче, което се паникьосва при представата за бебе, притиснало се към пазвата й или вкопчено в глезените й?
Тя не беше нормална.
Разкриеха ли Съвета, щеше да избяга на място, където никой няма да я открие. В Лиенид или в Монсий. Ще живее в пещера или в гора. Ще убива всеки, който я намери или познае.
Нямаше да се откаже от отвоюваната, макар и нищожна, независимост.
Трябваше да заспи.
„Спи, Катса“, рече си тя. „Сънят запазва силите“.
Внезапно умората я завладя и тя заспа.
Четвърта глава
На сутринта облякоха обичайните си дрехи. Гидън — пътен костюм, какъвто подобава на мидлънски лорд, а Ол — капитанската си униформа. Катса надяна синя туника, поръбена с оранжева коприна — цветовете на двореца на Ранда — и панталони в тон. Ранда позволяваше да изпълнява поръченията му в такова одеяние, защото Катса съсипваше роклите, като яздеше. Кралят не искаше даровитата му убийца да въздава наказания в скъсани и окаляни поли. Не изглеждаше достолепно.
Бяха изпратени да посетят естилски граничен лорд, пожелал да купи дървен материал от южните гори на Мидлънс. Платил договорената цена, но изсякъл повече дървета, отколкото предвиждало споразумението. Ранда искаше да му платят за допълнителния дървен материал и лордът да бъде наказан, задето е променил сделката без разрешение.
— Предупреждавам ви и двамата — каза Ол, когато раздигнаха лагера. — Този лорд има дъщеря с Дарба да чете мисли.
— Защо ни предупреждаваш? — попита Катса. — Нали тя е в Двора на Тигпен?
— Крал Тигпен я върнал у дома при баща й.
Катса дръпна рязко ремъците, пристягащи торбата й към седлото.
— Да събориш коня ли се опитваш, Катса? — попита Гидън. — Или да разкъсаш торбата?
Катса се намръщи.
— Никой не ме уведоми, че ще се срещнем с четец на мисли.
— Сега те уведомявам, милейди — рече Ол. — А и няма нищо обезпокоително. Тя е дете. Повечето й прозрения са безсмислици.
— Какво й има?
— Има й това, че бръщолеви безполезни, несвързани безсмислици. Раздрънква всичко, което вижда. Не се владее. Изнервяла Тигпен и той я изпратил у дома. Наредил на баща й да я върне в Двора, когато стане полезна.
В Естил, както и в повечето други кралства, Даровитите се предаваха по закон на краля. Децата, чиито очи се обагряха в различни цветове след седмици, месеци, а рядко и години след раждането, се изпращаха в Кралския двор, където ги отглеждаха дворцовите дойки. Ако Дарбата се окажеше полезна за краля, детето оставаше да му служи. Ако ли не, връщаха детето у дома. С извинение, разбира се, защото беше трудно за семействата да намерят приложение на Даровитите. Особено на тези с безполезни Дарби — катерене по дървета например или задържане на дъха за невъзможно дълго време, или говорене наопаки. Децата поминуваха добре в селски семейства, където работеха на полето, далеч от любопитни погледи. Но ако кралят върнеше даровито дете в семейство на гостилничар или на бакалин в град с повече от една гостилница или бакалница, клиентелата задължително секваше. Нямаше значение каква е Дарбата на детето. Хората отбягваха мястото, където живее човек с две различни очи.
— Тигпен е глупак да върне четец на мисли — заяви Гидън, — само защото още не е полезен. Те са твърде опасни. Ами ако попадне под чуждо влияние?
Гидън имаше право, разбира се. Каквито и да бяха четците на мисли, те почти винаги се оказваха ценни оръжия за краля. Катса обаче не разбираше защо ги ценят. Главният готвач на Ранда беше роден с Дарба, както и конярят му, и винарят му и един от дворцовите му танцьори. Имаше жонгльор — жонглираше с колкото предмета поиска и никога не ги изпускаше. Имаше и няколко войници — не като Катса — с Дарба да се сражават със саби. Имаше мъж, който предсказваше каква ще бъде следващата реколта. Една жена пък боравеше блестящо с числа — единствената жена в седемте кралства, която работеше в кралската хазна.