Сега в двора на странноприемницата чакаше търговец с каруца, натоварена догоре с бурета. Тропаше с крака и духаше в дланите си. По буретата нямаше надписи, дрехите на търговеца, палтото и обувките му бяха с неопределим произход; по сбруите на конете нямаше орнаменти, които да подсказват от кое кралство идва. Гостилничарят се втурна в двора. Следваха го синовете му, на които нареди да се заемат с конете. Извика на търговеца и дъхът му замръзна във въздуха. Търговецът изкрещя нещо в отговор, но недостатъчно силно, та думите му да стигнат до гъстата гора, опасваща долчинката, където се бяха спотаили Катса и Битърблу.
— Сигурно е от Монсий — прошепна Битърблу. — Идва от пристанищата и пътува към вътрешността на Съндър. Каруцата му е препълнена. Ако е дошъл от другите кралства, вече щеше да е продал стоката си. Освен ако не е лиенид, разбира се, но не прилича на лиенид, нали?
Катса прелисти картите.
— Няма значение. Дори да беше от Нандър или Съндър, не знаем кои друг е в странноприемницата и кой друг ще пристигне. Не бива да рискуваме, докато не разберем дали историите на баща ти са плъзнали в Съндър. Бяхме няколко седмици в планините, дете. Нямаме представа какво са чули тези хора.
— Слуховете едва ли са стигнали толкова далеч от пристанищата и планинския проход. А и странноприемницата изглежда откъсната от света.
— Вярно — съгласи се Катса, — но не бива да разпалваме хорското любопитство. Колкото по-малко знае Лек, толкова по-добре.
— Значи никоя странноприемница не е безопасна. Трябва да стигнем до Лиенид, без да ни види никой.
Катса не отговори, съсредоточена в картите.
— Освен ако не смяташ да убиваш всеки, който ни зърне — промърмори Битърблу. — О, Катса, гледай! Това момиче носи яйца! Готова съм на всичко за едно яйце!
Катса вдигна очи и видя едно гологлаво и разтреперано момиче да притичва от плевнята към странноприемницата, понесло кошница с яйца. Гостилничарят й помаха и я извика. Момичето остави кошницата под клонесто дърво и изприпка към него. Двамата с търговеца започнаха да й подават торба след торба, а тя ги нарамваше и препасваше, докато почти изчезна под товара. Заклатушка се към странноприемницата. Излезе отново и пак я натовариха.
Катса преброи дърветата между скривалището им и кошницата с яйца. Погледна измръзналите лехи в градината.
Прелисти още веднъж картите и извади списъка с помощниците на Съвета в Съндър. Приглади листа в скута си.
— Знам къде сме — обяви тя. — Недалеч оттук има град. На два дни път. Според Рафин тамошният бакалин е приятел на Съвета. Мисля, че ще успеем да стигнем невредими.
— Дори да е приятел на Съвета, лъжите на Лек едва ли са го подминали.
— Да — съгласи се Катса, — но се нуждаем от дрехи и информация. А на теб ще ти се отрази добре една гореща баня. Ако можехме да стигнем до Лиенид, без да прибягваме до ничия помощ, щяхме да го направим. За съжаление е невъзможно. Щом се налага да се доверим някому, предпочитам да е сподвижник на Съвета.
Битърблу се намръщи.
— Ти също се нуждаеш от гореща баня.
Катса се ухили.
— И аз се нуждая от баня. Само че не е задължително да е гореща. Изключено е да те натопя в някое замръзнало езеро. Ще се разболееш и ще умреш след всичко, което преживя. — Катса видя как гостилничарят и търговецът нарамват по няколко торби и се запътват към входа на странноприемницата и прошепна: — Чакай ме тук!
— Къде отиваш… — учуди се Битърблу, но Катса вече летеше от дърво до дърво.
Криеше се зад дебелите им стволове и надничаше към прозорците и входа на гостилницата. Когато след малко продължиха да си проправят път през съндърската гора, в ръкава на Катса се гушеха четири яйца, а една съндърска тиква бе кацнала върху рамото й. Тази вечер щяха да пируват.
Настъпи часът да почукат на вратата на бакалина. Катса се замисли как да придаде по-приличен вид на себе си и на Битърблу. Нямаше как; задоволи се само да позабърше калта и прахоляка от лицата им, да сплете косата на Битърблу в подобие на плитка и да чака да падне нощта. Заради хапещия студ се налагаше Битърблу да остане с кожуха, а тя — с пелерината от вълчи кожи; макар и страховити, все пак не бяха толкова отблъскващи, колкото окървавената и прокъсана мантия, която криеха.