Говореше обаче приветливо и предразполагащо и всички непознати в стаята му се усмихваха. Смущението й изглеждаше неоснователно. Нямаше причина да изпитва неприязън към него. Тя се поколеба пред прага, но все пак го прекрачи и пристъпи предпазливо напред.
Детето се чувстваше зле. Катса си помисли, че краката му изневеряват отново. Битърблу, вкопчена в нея, плачеше и я дърпаше назад.
— Лъже те — повтаряше малката. — Лъже те!
Катса я погледна объркано. Очевидно и детето не харесваше този мъж. Реши да внимава.
— Дъщеря ми е болна. Мъчно ми е да я гледам как страда — каза Лек и Катса си спомни и разбра, че този мъж е баща на Битърблу. — Помогни на племенницата си — обърна се той към жената, седнала вляво.
Тя скочи и тръгна към тях с разперени ръце.
— Клетото дете! — възкликна и се опита да издърпа Битърблу от Катса.
Прегърна я и й зашепна утешително. Битърблу обаче започна да пищи и да блъска жената. Притискаше се към Катса, обезумяла от страх. Катса я обгърна с ръце и я погали разсеяно. Погледна към жената, която някак си се падаше леля на момичето. Лицето й я хвърли в потрес. Челото, носа й… бяха й познати. Не цвета на очите, но формата им… Втренчи се в ръцете на жената и разбра. Това беше майката на По.
— Изпаднала е в истерия — каза й майката на По.
— Да — съгласи се Катса и прегърна детето по-здраво. — Аз ще я успокоя.
— Къде е синът ми? — попита жената с разширени от тревога очи. — Знаеш ли къде е синът ми?
— Да! — обади се Лек с гръмовен глас. Наклони глава и впи единственото си око в Катса. — Един член от семейството липсва. Жив е, надявам се?
— Да — потвърди Катса и после се почуди дали не е по-добре да се преструва, че По е мъртъв. Спомни си смътно как веднъж излъга, че По е загинал. Но защо?
Окото на Лек заискри.
— Така ли? Каква чудесна новина! Сигурно се нуждае от помощ. Къде е?
— Не му казвай, Катса! — извика Битърблу. — Не му казвай къде е По. Не му казвай!
— Спокойно, дете! — сгълча я Катса.
— Моля те, не му казвай!
— Няма — обеща Катса. — Няма.
Опря лице в шапката на Битърблу и реши да не казва на този мъж къде е По, щом детето се тревожи толкова.
— Добре, добре — обади се Лек. — Разбирам как стоят нещата.
Известно време помълча. Очевидно размисляше. Пръстите му забарабаниха по дръжката на ножа, затъкнат в колана му. Очите му се плъзнаха към Битърблу и Катса прегърна още по-здраво детето.
— Дъщеря ми не е на себе си — отбеляза Лек. — Объркана е, болна е, разсъдъкът й е помътен. Тъкмо обяснявах на семейството на принц По за неразположението й. — Ръката му описа дъга. — Разказвах им как избяга от дома ни след произшествието с майка й. Как с принц По я намерихте, лейди Катса, и как бдяхте над нея.
Катса обходи залата с поглед. Откри още едно познато лице — мъж, по-възрастен от Лек, крал. Бащата на По. Със силни и горди черти, но със замъглени очи. Очите на всички в залата изглеждаха замъглени — на по-младите мъже, навярно братя на По, и на жените, явно техни съпруги. Или пък пелена забулваше нейното съзнание и не й позволяваше да види ясно лицата им?
— Да — отвърна тя на Лек, доловила смътно, че споменава безопасността на Битърблу. — Да. Аз я пазех.
— Как напуснахте Монсий? — извиси се гласът на Лек. — Планините ли прекосихте?
— Да — кимна Катса.
Лек отметна глава и се засмя.
— Така си и помислих, когато ви изгубихме следите. Реших да чакам. Накрая все трябваше да се появите някъде. Научих обаче, че не си добре дошла в родния си дворец, лейди Катса. А сърце не ми даваше да бездействам, докато скъпото ми дете… — Очите му отново се насочиха към Битърблу и той потърка устни с пръсти. — Докато скъпото ми дете е далеч от мен. Реших да рискувам. Заповядах на хората си да продължат да търсят, разбира се, из всички кралства, но аз се спрях на Лиенид.
Катса тръсна глава, но мъглата в съзнанието й не се разсея.
— Не биваше да се тревожиш — отрони тя. — Аз я пазех.
— Да — съгласи се той. — А сега я доведе при мен, в моя замък на западния лиенидски бряг.
— Твоят замък… — повтори тя безизразно.
Мислеше, че замъкът е на По. Или неин? Не, какъв абсурд! Напомни си, че е от Мидлънс и няма замък. Явно беше объркала нечии думи. Нещо, чуто някъде.