Прислужникът изведе Гидън и Ол от стаята. Тежките врати се затвориха зад тях. Катса и лордът останаха сами.
Тя впи очи в него. Лордът дишаше накъсано, лицето му бе пребледняло. Не я поглеждаше. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне.
— Седни — обади се Катса.
Той се строполи върху стола с тихо стенание.
— Погледни ме — нареди тя.
Очите му се стрелнаха към лицето й и после се плъзнаха към ръцете й. Жертвите на Ранда винаги гледаха ръцете й и отбягваха лицето й. Не смееха да срещнат погледа й. И очакваха да ги удари.
Катса въздъхна.
Той отвори уста да проговори, но успя само да изграчи.
— Не те чувам — каза Катса.
Той прочисти гърло.
— Имам семейство. Трябва да се грижа за децата си. Прави каквото искаш, но те умолявам да не ме убиваш.
— Заради семейството ти ли?
Една сълза се стече към брадата му.
— И заради мен. Не искам да умирам.
Не искаше да умира, разбира се, за три акра гора.
— Не убивам хора, откраднали три акра дървета от краля — увери го тя. — И заплатили прескъпо в злато. Такова престъпление се наказва със счупена ръка или отрязан пръст.
Тя пристъпи към него и измъкна камата си от канията. Той задиша тежко, вперил очи в яйцата и плодовете в чинията му. Катса се запита дали ще повърне, или ще се разхлипа. Той обаче само побутна чинията на една страна. После избута преобърнатата чаша и сребърните прибори. Разпери пръсти върху масата. Наведе глава и зачака.
Налегна я умора. Беше по-лесно да спазва заповедите на Ранда, когато плачеха или молеха за пощада, когато не запазваха и капчица достойнство. А и Ранда не бе загрижен за горите си; интересуваха го само парите и властта. В гората винаги никнат дървета. А пръстите не порастват отново.
Тя прибра камата в ножницата. Реши да му счупи ръката, крака или ключицата — болезнено счупване. Ала ръцете й тежаха като желязо, а краката й отказваха да се раздвижат.
Лордът пое дълбоко дъх, но не помръдна и не продума. Беше лъжец, крадец и глупак.
Ала някак си й беше все едно.
— Смел си — въздъхна тя шумно, — макар отначало да не изглеждаше така.
Скочи към масата и го удари по слепоочието както бе направила със стражите на Мургон. Той се сгърчи и падна от стола.
Тя излезе от стаята и зачака Гидън и Ол да се върнат с парите в просторното му каменно преддверие.
Лордът щеше да се събуди с главоболие, но нищо повече. Разбереше ли Ранда какво е направила, щеше да се разяри.
Ала навярно Ранда нямаше да узнае; а и нищо не й пречеше да обвини лорда в лъжа, за да не бере срам.
В такъв случай Ранда щеше да изиска за в бъдеще да му носи доказателства. Сбирка от сбръчкани пръсти от крака и ръце. Как ли щеше да се отрази това на репутацията й?
Все едно. Днес нямаше сили да измъчва човек, който не го заслужава.
Дребна фигурка дотича в преддверието. Катса разбра коя е, преди да види очите й — едното жълто като тиквите, които растяха на север, а другото кафяво като кал. Не би се посвенила да нарани това момиче, само и само да опази мислите си от него.
Катса го погледна заплашително в очите. Момичето ахна и заотстъпва заднишком назад; после се обърна и побягна.
Пета глава
Напредваха бързо, макар Катса да недоволстваше, че са мудни.
— Според нея похабяваш коня, ако не препускаш с главоломна скорост — отбеляза Гидън.
— Искам да разбера дали Рафин е научил нещо от лиенидския старец.
— Не бой се, милейди — успокои я Ол. — Утре вечер ще сме в града, стига времето да не ни изненада.
Времето се задържа сухо през деня и през нощта, но преди зазоряване облаци закриха звездите над лагера. Щом се развидели, те бързо се приготвиха за път и препуснаха с известна боязън. Не се мина дълго и капки дъжд намокриха лицата и ръцете им. Тъкмо бяха стигнали гостилницата, където пазеха конете. Едва успяха да се доберат до конюшните и небето се разтвори и ливна порой. Буйни ручеи потекоха между хълмовете около тях.
Счепкаха се.
— Може да яздим в дъжда — настоя Катса.
Стояха в конюшнята. Гостилницата се намираше на десет крачки оттам, но оставаше невидима зад водната пелена.
— Ще погубим конете — възрази Гидън. — Ще пострада и някой от нас. Не изглупявай, Катса.
— Но това е нищо и никаква вода!