— Не съм.
— Защо тогава лиенидите на тази кораб те наричат „принцесо“?
Въпросът сипа сол в раната й и тя пое дъх да преодолее болката. Бръкна в пазвата си и извади пръстена. Показа му го.
— Даде ми го, но не ми обясни какво означава. Не ми каза и защо ми го дава.
Скай се втренчи в пръстена. По лицето му се изписа изумление, после удивление и накрая упорито недоверие.
— Сигурно е имал разумна причина — едва промълви той.
— Да. Възнамерявам да я изтръгна насила, щом го видя.
Скай се засмя отривисто, но бързо млъкна. Сбърчи притеснено чело. Катса разбра, че грапавият белег, покриващ постепенно болката у нея, е свързан с неспособността й да контролира както миналото, така и бъдещето. Не беше в състояние да накара По да оздравее, както не бе в състояние да мисли в присъствието на Лек. Някои неща не бяха по силите й. Трябваше да се подготви за това, което я очаква в колибата на По в подножието на монсийските планини.
Протакането, след като корабът хвърли котва в Монпорт и пътниците слязоха, й се стори непоносимо. Извикаха капитана на монпортската стража и благородниците от двореца на Лек, пристигнали в Монпорт, и ги принудиха да изслушат невероятните истини от устата на Рор. Трябваше да прекратят издирването на Битърблу и да отменят заповедта Катса да бъде заловена жива, а По — мъртъв.
— Намерен ли е? — попита Катса.
— Ккк… кой? — заекна капитанът на монпортската стража, потърквайки замаяно чело — жест, познат на лиенидските гости.
— Хората ти откриха ли лиенидския принц? — уточни с рязък тон Рор; после, забелязал как очите на капитана и на благородниците се насочват объркано към Скай, добави с поомекнал глас: — По-младия принц, даровития. Едното му око е сребърно, а другото — златно. Виждал ли го е някой?
— Не мисля, кралю. Да, сигурен съм. Не сме го намерили. Простете ми, кралю. Историята, която разказахте… Паметта ми изневерява…
— Да, разбирам — успокои го Рор. — Не бива да бързаме.
На Катса й се прииска да срути града камък по камък, дотолкова я влудяваше необходимостта да не бързат. Закрачи напред-назад зад лиенидския крал. Клекна и се хвана за косите. Разговорът продължаваше тягостно. Часове наред — предълги часове — тези хора щяха да се освобождават от магията на Лек, а Катса нямаше търпение.
— Дали да не вземем коне, татко, и да тръгваме? — обади се Скай.
Катса скочи на крака.
— Да! — извика тя. — Да, в името на Мидлънс! Умолявам ви!
Рор погледна Скай, после Катса и накрая Битърблу.
— Кралице Битърблу, ако ми се доверите да овладявам положението във ваше отсъствие, не виждам причина да ви бавя.
— Доверявам ти се, разбира се — отвърна детето. — Хората ми ще ти се подчиняват, докато ме няма.
Капитанът и благородниците се втренчиха силно изненадани в новата си кралица: стигаше до кръста на Рор, носеше момчешки дрехи и изглеждаше изключително достолепна. Смръщиха вежди и почесаха глава, а на Катса й се прииска да си издере очите. Рор се обърна към нея.
— Колкото по-бързо намерите По, толкова по-добре — кимна й той. — Няма да ви задържам.
— Трябват ни два коня — отвърна Катса, — най-бързите в града.
— И монсийски войници — добави Рор. — Никой по пътя ви няма да знае какво се е случило. Всеки монсийски стражар ще се опита да ви залови.
Катса махна нетърпеливо с ръка.
— Ясно, ясно. Но няма да ги чакам, ако не смогват да ме настигат. — Обърна се рязко към Скай. — Яздиш, надявам се, добре като брат си.
— И него ли няма да чакаш? — попита Рор. — И монсийската кралица ли ще изоставиш, ако те бави? И коня, когато се строполи от изтощение? — Кралят се бе изправил в цял ръст, а гласът му кънтеше строго. — Вразуми се, Катса. Ще вземете войници. Отрядите ще яздят пред и зад вас. По целия път. Разбра ли? Ще те придружават кралицата на Монсий и синът ми.
Катса процеди яростно през зъби:
— Мислиш ли, че ми трябват войници, за да ги опазя от монсийските стражи?
— Не — отсече Рор. — Несъмнено ти си способна да защитиш монсийската кралица, сина ми, другите ми синове и сто нандърски котенца от цяла армия въоръжени до зъби главорези. — Той вирна брадичка още по-нависоко. — Ала ще се вслушаш в разума! Не е уместно да препускаш през Монсий с кралицата и да избиваш безогледно войниците й. Какво ще постигнеш така? Ще пътуваш с охрана и войниците ще обясняват кои сте и ще ви пазят. Разбра ли?