Не дочака отговор. Обърна се към капитана, който току сбърчваше вежди, сякаш разговорът му причинява главоболие.
— Капитане, четиримата ти най-бързи ездачи и шестте ти най-бързи коне. Незабавно! — нареди Рор. Погледна пак Катса и избоботи: — Вразуми ли се?
Не беше изгубила разсъдъка, а търпението си. Обещанието за четирима бързи ездачи и шест бързи коня, с които да препуснат главоломно към По, я усмири.
Яздеха бързо и срещаха малцина. Снегът върху широкия път към пристанището беше разкалян от безброй копита. От двете страни го ограждаха снежни преспи, а отвъд тях се стелеха бели поля. Далеч на запад различаваха тъмната линия на гората и планините зад нея. Въздухът беше мразовит, но детето върху седлото пред нея беше увито в топли дрехи и се примиряваше със стремглавия галоп. Кралицата, не детето, поправи се Катса. Кралица Битърблу по нищо не напомняше уплашеното същество, което преди месеци придумаха с По да изпълзи от падналото дърво.
Някой ден щеше да стане добра владетелка. А Рафин — добър крал; Рор беше силен и способен и щеше да живее дълго. Тоест, три от седемте кралства щяха да бъдат в добри ръце. Три от седем — колкото и недостатъчно да изглеждаше, все пак беше огромен напредък.
Край пътя се редяха градове. Градове със странноприемници. От време на време спираха да хапнат набързо или да потърсят убежище от лютите нощи в края на зимата. Неприятностите им се разминаваха благодарение на стражите, защото всеки войник във всяка гостилница, където влизаха, скачаше на крака, изваждаше сабята си и оставаше нащрек, ала обясненията на стражите и думите на Битърблу го успокояваха. В една странноприемница думите на стражите се забавиха. Войникът в дъното на стаята опъна лъка си и едва не прониза Скай, но Катса скочи своевременно върху принца и го събори на пода. Изправи се, преди Скай да осъзнае какво става, изпречи се пред кралицата и опъна своя лък. Стражите обаче се намесиха и всичко приключи. Катса подаде ръка на Скай, взря се в лицето му и разбра какво се е случило.
— Взел те е за По — обясни тя. — Стрелецът. Видял е халките по ушите ти, пръстените и тъмната коса и е пуснал стрелата, преди да погледне очите ти. Отсега нататък ще влизаш в странноприемниците след стражите.
Скай я целуна по челото.
— Спаси ми живота.
Катса се усмихна.
— Вие, лиенидите изразявате много открито привързаността си.
— Първородното си дете ще нарека с твоето име.
Катса избухна в смях.
— За доброто на детето, почакай да ти се роди момиче. Или почакай децата ти да пораснат и дай името ми на най-непослушното и твърдоглавото.
Скай се засмя и я прегърна; Катса също го прегърна. Осъзна, че без да иска, сдържаното й сърце е намерило още един приятел.
Пътниците се качиха на горния етаж да дремнат набързо. Отведоха стрелеца — навярно за да го накажат, задето стрелата му е прелетяла толкова близо до дребничкото сивооко момиче. До кралица Битърблу. Хората в градовете и по пътищата на Монсий не знаеха как точно е загинал Лек, не подозираха и за предателството му, но лека-полека проумяваха, че Битърблу е в безопасност, чувства се добре и е кралица.
Пътят беше чист и бърз, но не водеше право до По. Ездачите свърнаха на запад и поеха по поля, покрити с лед и дълбок сняг, и Катса отново започна да губи търпение. Конете газеха едва-едва през преспите, високи понякога до хълбоците им.
След няколко дни пътниците стигнаха гората и започнаха да напредват по-бързо. После земята се заиздига, а дърветата оредяха. Всички — с изключение на кралицата — слязоха от конете и тръгнаха пеша по възвишенията.
Наближаваха мястото, оставаше им съвсем малко. Катса подтикваше яростно спътниците си да ускорят крачка и теглеше конете, съсредоточила се единствено върху крайната цел.
— Единият кон окуця — извика й Скай рано една сутрин.
Всяка фибра на тялото й усещаше колко са близо; обърна се и погледна назад. Скай посочи коня, който водеше.
— Виждаш ли как куца горкичкият?
Животното сведе глава и изпръхтя силно. Катса се пребори с нетърпението.
— Не куца — възрази тя. — Изморен е, но почти стигнахме.
— Откъде знаеш? Дори не го погледна как се движи!
— Тръгни тогава.
— Не мога. Препречила си ми пътя.
Катса го изпепели с убийствен поглед. Стисна зъби.