— Дръж се, кралице — предупреди тя Битърблу, яхнала нейния кон. Улови го за юздата и го дръпна напред.
— Пак измъчваш конете, а?
Катса застина. Гласът не идваше отдолу, а отгоре. И не приличаше на гласа на Скай. Тя се обърна.
— Мислех, че е невъзможно някой да се промъкне незабелязано до теб. Ястребови очи, вълчи слух и прочее…
Той стоеше пред нея с искрящи очи, усмихнат. Пъртината, която беше проправил, се виеше зад него. Катса извика и побягна; стремглаво се хвърли в обятията му, събори го в снега и падна върху него. Той се смееше и я прегръщаше, а тя плачеше. После дойде Битърблу и се хвърли с крясъци върху тях; дойде и Скай и им помогна да станат. По прегърна братовчедката си както подобава. Прегърна и брат си. Накрая всички чорлеха косите си, смееха се и се прегръщаха. Катса ронеше горещи сълзи върху врата на По и го притискаше толкова силно, че той едва си поемаше дъх.
По се здрависа с усмихнатите, изтощени войници и поведе куция кон и пътниците към колибата.
Трийсет и седма
Колибата беше чиста и по-спретната отпреди. Пред вратата бяха натрупани дърва за огрев. Огънят в камината пламтеше буйно. Скринът все така се крепеше на три крака, ала прахолякът го нямаше. Върху стената бе облегнат красив лък. Катса огледа набързо помещението, но очите й търсеха и не искаха да се отлепят от По.
Той ходеше плавно, с някогашната лекота. Изглеждаше силен. Прекалено слаб, но когато му го каза, той й отвърна:
— От риба не се пълнее, Катса, а откакто тръгнахте, се храня предимно с риба. Не знаеш колко ми е писнало от риба!
Те му извадиха хляб, ябълки, сушени кайсии и сирене и ги подредиха върху масата. Той ядеше и се смееше възторжено.
— Кайсиите са от Лиенид — обясни Катса. — Минаха през Сънклиф, върнаха се в Лиенид, отбиха се на остров сред лиенидското море и накрая пристигнаха в Монпорт.
Той й се усмихна и очите му уловиха светлината на камината. Катса беше щастлива.
— Явно ще ми разкажеш история с щастлив край. Ще започнеш ли обаче от началото?
И така, започнаха от началото. Катса разказваше основното, а Битърблу добавяше подробностите.
— Катса ми уши шапка от кожи… Катса се би с планински лъв… Катса измайстори снегоходки… Катса открадна тиква…
Битърблу изреждаше постиженията на Катса едно по едно, сякаш хвали по-голяма сестра. Катса не възразяваше; забавните истории разведряваха мрачните епизоди.
Докато разказваха какво се е случило в замъка в Лиенид, Катса прозря нещо, което не й даваше мира. По изглеждаше разсеян. Гледаше масата, а не хората, лицето му беше безизразно, не ги слушаше. Щом забеляза колко е отнесен, той тутакси вдигна очи към нея. За миг сякаш я видя и се съсредоточи, но после се втренчи празно в дланите си. Някаква тъга блуждаеше по лицето му.
Катса млъкна; ненадейно, необяснимо уплашена. Огледа го изпитателно, ала не беше сигурна какво търси.
— С две думи, Лек ни беше омагьосал — заключи тя. — Съзнанието ми обаче се проясни за кратко и аз го убих.
По-късно ще ти разкажа какво всъщност се случи, обеща му мислено.
Той трепна видимо и тя се стресна. В следващия момент обаче По се усмихна и тя се запита дали въображението не я подвежда.
— И накрая ти се върна — довърши той разказа й.
— Възможно най-бързо — добави Катса и прехапа смутено устни. — Сега искам да ти дам пръстена. Замъкът ти е прекрасно място. Точно както го описваше.
Болка и мъка прорязаха лицето му — толкова остри, че тя ахна. Изчезнаха ненадейно както се бяха появили, но тя ги видя и вече не можеше да прикрива тревогата си. Скочи от стола и протегна ръка към него, несигурна какво да направи или да каже.
По също стана. Залитна ли леко, или така й се стори? Улови я за ръката и се усмихна.
— Да отидем на лов, Катса. Искаш ли да пробваш лъка ми?
Гласът му прозвуча бодро и Скай и Битърблу се усмихнаха. Само тя ли усещаше, че нещо не е наред? Усмихна се насила.
— Разбира се. С удоволствие.
— Какво има? — попита тя, щом се отдалечиха от колибата.
Той се усмихна лъчезарно.
— Нищо.
Катса се заизкачва бързо по възвишението, стараейки се да не издава безпокойството си. Вървяха по пъртина, проправена навярно от По. Стигнаха езерото. Водопадът беше. Замръзнал. Само тънка струйка се процеждаше между огромните ледени висулки.