— Скъпа Катса. Отговорът ти надмина очакванията ми.
Тя изсумтя.
— Очевидно себелюбието ти е непокътнато. Какво всъщност се надяваше да постигнеш?
Той се усмихна. Ръцете му се върнаха към работата, а очите му отново се зареяха.
— Искам да разбера как да карам хората да смятат, че наистина ги виждам. Искам Битърблу да спре да мисли, че има нещо нередно в очите ми.
— О, разбира се. Това беше убедително. Как го правиш?
— Знам къде са очите ти. Въпрос на насочване и на долавяне на реакцията ти.
— Опитай пак.
Този път тя прояви чисто научен интерес. Очите му се вдигнаха към нейните. Отново я обля горещина, но тя не й обърна внимание. Да, сякаш наистина я виждаше. Личеше обаче, че не е съвсем така.
— Кажи ми — настоя той.
Тя го погледа замислено.
— Светлината в очите ти е странна и отвлича вниманието. Съмнявам се някой да забележи. Ала изглеждаш малко… отвеян. Гледаш ме, сякаш умът ти витае другаде. Разбираш ли?
Той кимна.
— Битърблу го усеща.
— Присвий очи — посъветва го Катса. — Намръщи се леко, все едно размисляш. Да… така е добре, По. Никой не би заподозрял нищо.
— Благодаря, Катса. Да се упражнявам ли от време на време с теб? Нали няма да ме събориш на земята и да ми разкъсаш дрехите?
Катса се разкикоти и го замери с пръчката. Той я улови сръчно и се засмя. За миг й се стори, че наистина е щастлив. После той, разбира се, долови мисълта й и сянка пробяга по лицето му. Продължи да дяла стрелата. Тя погледна ръцете му, пръста, върху който нямаше пръстен. Въздъхна и взе нова пръчка.
— Какво знае Битърблу? — попита тя.
— Само че крия нещо от нея. Досеща се, че Дарбата ми не се изчерпва с това, което казвам. Знае го от самото начало.
— А за очите ти?
— Май не й е хрумвало. — По заостри края на пръчката и хвърли шепа стърготини в огъня. — Ще я поглеждам по-често в очите — добави той и отново потъна в мълчание.
По и Скай току подкачаха Битърблу за антуража й. Не само за стражите. Рор вземаше много насериозно кралския статут на дъщерята на сестра си. В колибата непрекъснато пристигаха войници на коне, натоварени с провизии — особено след като снежните виелици започнаха да стихват. Зеленчуци, хляб, плодове; чаршафи, завивки, рокли за кралицата. И винаги писмо от Рор. Кралят се допитваше за мнението на Битърблу по този или онзи въпрос, уведомяваше я как напредва подготовката за коронацията, интересуваше се от здравословното състояние на придружителите й и най-вече на По.
— Ще помоля Рор да ми изпрати сабя — оповести Битърблу един ден на закуска. — Нали ще ме научиш да я използвам, Катса?
Лицето на Скай грейна.
— О, да, Катса! Още не съм те виждал да се биеш и започвах да се отчайвам.
— Изглеждам ли ти като достоен противник? — попита го Битърблу.
— Не, разбира се. Но тя ще организира дуел с войниците, за да ти покаже техниките. Все ще се намери приличен боец сред тях.
— Няма да се бия с войници — отсече Катса.
— Дори без оръжие? — Скай се облегна назад и скръсти ръце с дръзко изражение, което явно бе семейна черта. — Мен например ме бива в ръкопашния бой.
По избухна в смях.
— О, да, Катса! Организирайте си двубой! Не мога да си представя по-забавно развлечение.
— Забавно, а?
— Катса ще те срази, преди да си размърдаш кутрето.
— Добре — отвърна невъзмутимо Скай, — точно това искам да видя. Искам да видя как унищожаваш противниците си, Катса. Ще победиш ли По заради мен?
Катса се усмихна.
— По не се предава лесно.
По наклони стола си на задните крака.
— Сега съм лесен противник.
— Да се върнем на въпроса ми — прекъсна ги строго Битърблу. — Ще ме научите ли да се бия със сабя?
— Да — обеща Катса. — Изпрати вест на Рор.
— Двама войници тъкмо заминават — обади се услужливо По. — Ще ги догоня.
Краката на стола изтрополиха върху пода. По скочи и излезе навън. Три чифта очи се втренчиха във вратата, която се затвори зад него.
— Времето вече не е толкова студено — отбеляза Битърблу. — Искам да се върна в двореца и да се заема със задълженията си. Но се притеснявам за него и не съм убедена, че е добре.