— Кажи го на удавника — тросна се Гидън.
Изгледа я гневно и тя също го изпепели с очи. Дъждовна капка от процеп в покрива падна върху носа й и тя я избърса яростно.
— Милейди — обади се Ол. — Милорд…
Катса си пое дълбоко дъх, втренчи се в търпеливото му лице и се подготви за неизбежното разочарование.
— Не знаем докога ще продължи бурята — подхвана Ол. — Ако е ден, най-добре да изчакаме да стихне. Няма причина да яздим в такова време. — Вдигна ръка, когато Катса отвори уста да проговори. — Няма причина, която да убеди краля, че не сме полудели. Възможно е обаче дъждът да спре след час. В такъв случай ще сме изгубили само един час.
Катса скръсти ръце и се насили да диша.
— Не прилича на мимолетна буря.
— Тогава ще поискам гостилничарят да ни приготви храна — отвърна Ол — и стаи да пренощуваме.
Макар и сравнително далеч от мидлънските градове, през лятото гостилницата се радваше на многобройна клиентела. Търговци и пътници търсеха подслон в неугледната квадратна постройка с кухня и трапезария долу и два етажа стаи горе. Скромна, но спретната и с любезни стопани. Катса предпочиташе да не всяват суматоха, но в гостилницата, разбира се, не отсядаха благородници, и цялото семейство се засуети край тях, за да угоди на племенницата на краля, на лорда на краля и на капитана на краля. Въпреки протестите на Катса, преместиха един търговец от стаята му, за да й предложат гледката от прозореца му, невидима сега, но иначе галеща окото със същите хълмове, на които се беше нагледала.
Катса пожела да се извини на търговеца за неудобството. По обед изпрати Ол до масата му. Щом Ол му посочи Катса, тя вдигна чашата си. Той също вдигна чаша и закима енергично с побледняло лице и ококорени очи.
— Когато изпращаш Ол да говори от твое име, изглеждаш ужасно високомерна, милейди — усмихна се Гидън с уста, пълна с яхния.
Катса не отговори. Гидън знаеше много добре защо е изпратила Ол. Ако мъжът беше като всички други, щеше да се стресне, щом тя го доближи.
Сервираше им дете, плахо до болка. Не продумваше, само кимаше и клатеше глава. За разлика от повечето хора, момиченцето сякаш не успяваше да откъсне очи от лицето на Катса. Дори когато красивият лорд Гидън я заговори, очите й се плъзнаха към Катса.
— Това момиче мисли, че ще го изям — рече тя.
— Нищо подобно — възрази Ол. — Баща му е приятел на Съвета. В този дом навярно те споменават с добро, милейди.
— Но сигурно е чувала историите… — Катса не се доизказа.
— Вероятно — съгласи се Ол. — Но според мен ти се възхищава.
Гидън се засмя.
— Ти наистина будиш възторзи, Катса!
Когато момичето дойде отново, той я попита как се казва.
— Лейни — прошепна тя и очите й се стрелнаха отново към Катса.
— Виждаш ли нашата лейди, Лейни? — попита Гидън.
Момичето кимна.
— Страх ли те е от нея? — продължи той.
Момичето прехапа устни, но не отговори.
— Тя няма да ти причини нищо лошо — обясни Гидън. — Разбираш ли? Но ако някой друг те нарани, лейди Катса ще го накаже.
Катса остави вилицата си и погледна Гидън. Не очакваше да се застъпи за нея.
— Разбираш ли? — повтори Гидън.
Детето кимна и пак погледна Катса.
— Искаш ли да се ръкувате? — попита Гидън.
Момичето поразмисли. После протегна длан към Катса.
Нещо се надигна у нея, нещо, за което не намираше думи. Нещо като тъжна радост, че това крехко създание иска да я докосне. Протегна ръка и улови тънките пръсти на детето.
— Приятно ми е да се запознаем, Лейни.
Лейни се ококори, пусна ръката на Катса и хукна към кухнята. Ол и Гидън се засмяха.
— Никога не опровергаваш зловещата си слава, Катса — укори я Гидън. — Нищо чудно, че нямаш много приятели.
Колко характерно за него да превърне благородния жест в критика! Любимото му занимание бе да й посочва недостатъците. И не я познава изобщо, ако смята, че копнее за приятели.
Катса нападна храната, глуха за разговора им.
Дъждът не спря. Гидън и Ол седяха доволно в трапезарията и бърбореха с търговците и гостилничаря. Катса обаче не понасяше бездействието. Идеше й да се разкрещи. Излезе и отиде в конюшнята, но там подплаши момче, не по-голямо от Лейни, което четкаше кон, качено върху трикрак дървен стол. Очите й постепенно се приспособиха към сумрака и тя различи, че е нейният кон.