Рафин я целуна по косата.
— Разбираме, естествено.
— С вас ли е Ранда?
— Не пожела да дойде.
— Как работи Съветът?
— По мед и масло. В коридора ли ще стоим? Не се шегувах, че съм гладен като вълк. Изглеждаш добре, По. — Рафин огледа изпитателно късата коса на Катса. — Хелда ти изпрати гребен. Безполезен подарък.
— Напротив — възрази Катса. — Ще го пазя като зеницата на очите си. Влизайте!
Като всяка церемония, изискваща официално облекло, коронацията беше отегчителна, но Битърблу я изтърпя с надлежната сериозност и достолепие. Бяха подплатили голямата златна корона с пурпурен плат, за да не се плъзга върху носа й. Катса си помисли, че короната тежи колкото момичето.
Тя не се чувстваше тягостно, защото Рафин седеше от едната й страна, а Бан — от другата и през пет минути си разменяха шегички. Бан й разказа шепнешком за най-новото медицинско откритие на Рафин — хем цери коремни болки, хем предизвиква сърбеж на стъпалата — Катса се разкикоти. Седнал три реда пред тях до двамата си синове, Рор се извърна рязко и ги изпепели с поглед.
— Не сме на съндърски уличен карнавал — прошепна с достолепно възмущение той.
Раменете на По се разтресоха от смях; няколко гласа зашъткаха на Рор, но после осъзнаха кой е и ужасено закимаха извинително.
— Няма нищо, няма нищо — заповтаря Рор все по-гръмогласно.
Суматохата смути церемониалмайстора, който изреждаше монсийските владетели през вековете, и той заекна объркано. Битърблу му се усмихна успокоително и му кимна да продължи. Тълпата зашушука колко милостива е младата кралица и колко снизходително приема дребните грешки.
— Как е Гидън? — прошепна Катса на Рафин, щом залата стихна.
Изпитваше топлота към някогашния си обожател, защото беше заобиколена от приятели и се чувстваше щастлива.
Зад нея Ол прочисти гърло.
— Муси се, когато споменем името ти, милейди. Няма да се преструвам, че не знам защо.
— Ранда се опитва да го ожени, а Гидън упорито отказва — добави шепнешком Рафин. — Често-често се усамотява в имението си, но работи всеотдайно за Съвета. Безценен помощник е, Катса. Някой ден сигурно ще пожелае да те види. Ако решиш да посетиш двореца, ще намерим начин да те вмъкнем, без Ранда да разбере. Стига да искаш, разбира се. Не знаем какви са плановете ти.
Катса се усмихна загадъчно.
— Ще се върна в планините с По.
Каза само това, защото в момента знаеше само толкова.
Склони глава върху високото рамо на братовчед си. Коронацията премина като изпълнено с щастие мигновение.
Епилог
Изплуваха от тунела — Катса и По в черния пещерен въздух. Изкатериха се върху скалите и изцедиха водата от дрехите си.
— Дай ми ръка — каза По и я поведе по грапавия склон.
Катса не виждаше нищо в тъмнината; не различаваше никакви форми. Препъна се и изруга.
— Къде точно отиваме?
— На пясъка.
Той спря и я повдигна над невидим зъбер. Когато я пусна, краката й докоснаха нещо ситно и меко. Пясък.
Отвън дърветата зеленееха в края на пролетта, а слънцето огряваше света. В пещерата обаче цареше вечен студ. Седнаха върху пясъка и се сгушиха един в друг, за да се стоплят. Треперейки, започнаха да се боричкат на шега. Не след дълго се смееха, вкопчени в истинска схватка. Косите и дрехите им се напълниха с пясък. Най-сетне, притиснат под нея, По прошепна, че се предава, и прокара длан по крака й по начин, който не издаваше никаква войнственост. Битката се превърна в нещо бавно и нежно и двамата се стоплиха, погълнати един от друг.
Звуците в пещерата бяха странни — влажни и мелодични. Лежаха един до друг, запазили топлината там, където телата им се допираха.
— Вдишах пясък — закашля се По. — Ти също, разбира се, но явно не те притеснява.
— Да — отвърна разсеяно Катса, втренчена в чернотата. Пръстите й проследиха белезите по рамото й, а после по гърдите й. — По?
— Мммм?
— Вярваш ли на мъжете, които ще станат съветници на Битърблу?
— Да. На повечето.
— Надявам се да е добре. Никога не споменава смъртта на майка си, но знам, че още сънува кошмари.
— Нормално е да я мъчат кошмари. Съвсем млада е, а носи такова бреме — убита майка, луд баща.
— Мислиш ли, че е бил луд?