По се поколеба.
— Не знам. Беше жесток, но е трудно да се каже къде свършва той и къде започва Дарбата му. Разбираш, нали? Сигурно никога няма да научим откъде е дошъл. И какво всъщност е целял. — Той вдиша и издиша бавно. — Поне чувствата на хората се променят. Усещаш ли го? Няма да го запомнят с добро.
— Това ще помогне на Битърблу.
— Знаеш ли? Тя се чуди дали не съм четец на мисли. Ала въпреки това ми се доверява и не настоява да издам тайните си. Невероятно!
Катса се вслуша в тишината, възцарила се в пещерата след думите на По.
— Да — съгласи се тя. — Битърблу не е като другите.
— На коронацията Скай ме укори, че отказвам да се оженя за теб — сподели По и тя долови усмивка в гласа му. — Нахока ме не на шега.
Катса въздъхна.
— Ол ми натякваше същото. Мисли, че е опасно да си даваме толкова свобода и да кроим смътни планове как ще пътешестваме заедно и ще работим за Съвета, без да се обвързваме с обещания. Обясних му, че няма да се омъжа за теб и да увисна на врата ти като котва, само и само да те задържа за себе си и да ти попреча да се влюбиш в друга.
— Не е необходимо другите да ни разбират.
— Тревожа се.
— Недей. Ще се справим. Някои все пак ни разбират. Рафин, Бан…
— Да. Предполагам.
По потрепери и тя го прегърна да го стопли. Някакво чувство изпълни неочаквано сърцето й. Прошепна:
— Наистина ли искаш да заминеш веднага за Лиенид?
Той помълча малко, преди да отговори.
— Мама ще се разплаче, когато й кажа, че съм ослепял. Честно казано, най-много се страхувам от това.
— Ще дойда с теб.
— Не, Катса, ще се справя. Искам да й кажа и да сложа точка. А ти не бива да променяш плановете си.
Катса смяташе да замине за града на Битърблу и да обучава момичета да се бият. Щеше да обиколи всичките седем кралства, но да започне от Монсий, както я умоляваше горещо Битърблу след коронацията. По я подкрепи, защото така Катса щеше да има извинение да наглежда Битърблу още известно време.
— Ще остана в Монсий няколко месеца, но обещавам следващите уроци да проведа в Лиенид.
— Значи ще се надявам да те видя преди края на есента. Ще се преструвам, че раздялата е кратка.
— Няма да тръгна на запад — каза Катса. Поколеба се и призна: — Първо ще се отбия в Мидлънс, По. Трябва да се изправя срещу още един крал.
По ахна изненадано.
— Но ти вече се изправи срещу него.
Катса въздъхна.
— Да. Но тогава се страхувах от себе си. И от него. Вече не се страхувам. По… Искам Ранда да разбере, че ще идвам и ще си отивам, когато пожелая. Няма да се крия като престъпник и няма да се страхувам да гостувам на приятелите си. Раф вече ми липсва. Хелда също. Решила съм да я убедя да се премести в Монсий. Битърблу се нуждае от нея.
По я прегърна и я притисна към себе си. Пръстите му погалиха косите й и усетиха пясъка в тях.
— Добре — прошепна й той, — но внимавай. Ще те чакам, след като се изправиш срещу краля.
Полежаха мълчаливо в пясъка един до друг. Катса отпусна глава върху гърдите му. Чуваше плискането на водата и ехото й. Чуваше как пулсира кръвта под кожата му.
— Знаеш ли? — отрони той. — Иска ми се да видиш моята пещера.
— Как изглежда?
Той замълча.
— Красива е.
— Опиши ми я.
И По разказа на Катса какво се крие зад чернотата в пещерата. Отвън светът ги очакваше.