Мислеше, че няма да тъгува, ако чичо й умре. Погледна Гидън. Не би желала да го изгуби, но май и за него нямаше да скърби. Ол беше друго нещо. За него щеше да й бъде тъжно. И за прислужницата й Хелда. И за Рафин. Загубеше ли Рафин, щеше да я боли повече, отколкото ако й отрежат пръста, или й счупят ръката, или й забият нож в хълбока.
Но нямаше да се затвори в стаята си. Щеше да отиде да намери виновника и да му причини такава болка, каквато никой никога не е изпитвал.
Гидън й говореше, но тя не го чуваше. Опомни се.
— Какво каза?
— Казах, мечтателке, че небето се прояснява. Може да тръгнем призори, ако искаш.
Щяха да стигнат града на Ранда преди залез-слънце. Катса дояде бързо храната и се втурна в стаята да си стегне багажа.
Шеста глава
Слънцето вече бе обиколило небосклона, когато конете им изтрополиха върху мраморния плочник пред замъка на Ранда. Високите стени от четирите им страни се белееха ярко на фона на зеления мрамор. По тях се виеха изсечени в камъка алеи с парапети, та когато се придвижват от една част на замъка до друга, придворните да съзерцават и да се възхищават на красивата градина на Ранда с асми и дървета с розови цветове. В центъра на градината се възправяше статуя на Ранда; водна струя бликаше от едната му протегната ръка, а другата държеше факла. Градината наистина беше приятна, ако не се заглеждаш много-много в статуята, но не беше място за спокойно усамотение, защото целият двор щъкаше над нея.
Това не беше единственият вътрешен двор в двореца, но беше най-големият и от тук влизаха изтъкнатите благородници и гости. В зеления мраморен плочник, блеснал от чистота, Катса виждаше отразени себе си и коня. Белите стени от искрящ камък се издигаха толкова нависоко, че трябваше да извие врат, за да погледне кулите над тях. Много внушително, много величествено. Точно по вкуса на Ранда.
Чули тропот на копита и викове, хората се стълпиха по балконите да видят кой пристига. Един прислужник излезе да ги посрещне. След миг Рафин се спусна тичешком към тях.
— Дойдохте най-сетне!
Катса му се усмихна. После присви очи и се изправи на пръсти, защото Рафин беше много висок. Сграбчи го за косата.
— Раф, какво си направил? Косата ти е синя!
— Пробвах ново лекарство против главобол — отговори той. — Втрива се в скалпа. Вчера усетих леки болки в главата и го опитах. Оказа се, че русата коса посинява от него.
Тя се усмихна.
— Излекува ли ти главоболието?
— Е, ако наистина ме е боляла главата, ме е излекувало, но не съм сигурен. Теб боли ли те главата? — попита обнадеждено той. — Твоята коса е тъмна, няма да посинее толкова.
— Не ме боли. Никога. Кралят как намира косата ти?
Рафин подсмръкна презрително.
— Не ми говори. Поведението ми било непоносимо. Каза, че не съм му син, докато косата ми не възвърне нормалния си цвят.
Ол и Гидън поздравиха Рафин и подадоха поводите на коняря. Последваха прислужника, който ги поведе към двореца, и оставиха Катса и Рафин сами в градината. Току до тях се плискаше фонтанът със статуята на Ранда. Катса сниши глас и се престори, че развързва ремъците на седлото си.
— Някакви новини?
— Не се събуди нито веднъж — прошепна Рафин.
Катса се разочарова. Попита тихо:
— Чувал ли си за лиенидски благородник с воинска Дарба?
— Видя го, нали? — зарадва се Рафин и тя го погледна изненадано. — Когато влезе в градината? Размотаваше се наоколо. Странни очи има. Син е на лиенидския крал.
Тук ли беше дошъл? Не го очакваше. Заопипва отново седлото.
— Наследникът на Рор ли?
— О, не! Има шестима по-големи братя. Не съм чувал по-глупаво име за седми наследник на трона. Принц Грийнинг Грандемалион. — Рафин се подсмихна. — Чувала ли си нещо подобно?
— Защо е тук?
— А… Интересно, нали? Твърди, че търси отвлечения си дядо.
Катса се втренчи в засмените му сини очи.
— Нали не си…
— Не, разбира се. Чаках те.
Едно момче дойде да отведе коня й и Рафин се впусна в монолог за гостите, които е пропуснала. После от един от входовете излезе прислужник.
— За теб е — отбеляза Рафин, — защото в момента не съм син на баща си и той не изпраща прислужници да ме съпровождат. — Засмя се и се отдалечи. — Радвам се, че се върна — подвикна й през рамо и изчезна през сводест портал.