Имаше нещо, примесено в смеха му, нещо, от което буца заседна в гърлото на Катса. Тя нямаше дядо. Ала навярно този дядо означаваше за лиенидския принц същото, каквото Ол или Хелда и Рафин означаваха за нея.
— Катса — изрече той в прахоляка, — умолявам те да ми се довериш, както аз ти се доверих.
Задържа го още миг долу и после пусна ръцете му. Плъзна се настрани и седна до него. Наклони глава и се втренчи замислено в лицето му.
— Защо ми се доверяваш? — попита. — Та аз те оставих в несвяст в замъка на Мургон!
Той се претърколи по гръб и седна, стенейки. Заразтрива рамото си.
— Защото се събудих. Можеше да ме убиеш, но не ме уби. — Докосна скулата си и потрепери. — Имаш кръв по лицето.
Протегна ръка към брадичката й, но тя я отблъсна и се изправи.
— Както и да е… Ела с мен, принц Грийнинг.
Той се надигна.
— По.
— Какво?
— Казвам се По.
Катса го изгледа как извива рамене да си раздвижи ставите. Опипа хълбока си и изохка. Едното му око беше подуто. Стори й се посиняло, макар в мрака да не личеше много. Беше покрит с прахоляк от главата до петите. Знаеше, че и тя изглежда като него — всъщност по-зле с разчорлената коса и босите крака. Но това не я смути. Напротив, развесели я.
— Ела с мен, По — подкани го с усмивка. — Ще те заведа при дядо ти.
Девета глава
Влязоха в светлата лаборатория. Рафин бе свел синята си глава над бълбукаща стъкленица. Добави листа от растението в саксия до лакътя му. Докато листата се размекваха, той ги наблюдаваше съсредоточено и мърмореше под нос.
Катса прочисти гърло. Рафин ги погледна и примигна.
— Явно сте се опознавали — заключи той. — Сигурно е била приятелска схватка, щом идвате заедно.
— Сам ли си? — попита Катса.
— Да. Ако не броим Бан, разбира се.
— Казах на принца за дядо му.
Рафин погледна Катса, после — По, после пак Катса. Повдигна вежди.
— Няма да ни издаде — успокои го тя. — Съжалявам, че не се посъветвах с теб, Раф.
— Кат — рече Рафин, — щом му се доверяваш, след като ти е разкървавил лицето и… — Той погледна разкъсаната й дреха. — И те е овалял в кална локва, аз нямам думата.
Катса се усмихна.
— Ще ни заведеш ли да го видим?
— Да. И имам добри новини. Буден е.
В замъка на Ранда беше пълно с тайници; поколения наред бяха достроявали вътрешни коридори и ниши. Бяха толкова много, че дори Ранда не знаеше за съществуването на някои. Всъщност никой не знаеше, макар че като дете Рафин винаги си отбелязваше мислено кога две стаи се свързват по необичаен начин. Като малки Катса и Рафин често предприемаха изследователски експедиции; Катса стоеше на пост пред находките му и всички се разбягваха при вида на дребното, намръщено момиченце. Двамата избраха стаите си така, че да ги свързва таен проход. Друг проход отвеждаше от стаите на Рафин до научната библиотека.
Някои коридори бяха тайни, а други — известни на всички в двореца. От лабораторията на Рафин тръгваше таен коридор. Започваше от склада и отвеждаше към тъмна ниша. От нишата се изкачваха стълби към стаичка между два етажа. Стаичката нямаше прозорци, беше тъмна и плесенясала, но бяха сигурни, че никой няма да я открие, а и Рафин и Бан бяха наблизо през повечето време.
Бан беше приятел на Рафин от много години. Като момче работел в библиотеката. Един ден Рафин се бе натъкнал на него и двете момчета се разговорили за билки и лекарства и какво се случва, когато смесиш счукан корен от едно растение със смлян цвят на друго. Катса се смая, че в Мидлънс повече от един човек смята за интересни подобни теми за разговор, и изпита облекчение, че братовчед й ще отегчава другиго. Рафин помоли Бан да му помогне за някакъв експеримент и оттогава буквално открадна Бан за лична употреба. Бан помагаше на Рафин за всичко.
Рафин взе факла и поведе Катса и По през вратата в дъното на склада. Тръгнаха по стълбите, отвеждащи до тайната стая.
— Каза ли нещо? — попита Катса.
— Нищо — отвърна Рафин. — Освен че му завързали очите, когато го отвлекли. Изтощен е. Не си спомня много.
— Знаете ли кой го е отвлякъл? — попита По. — Мургон ли стои зад похищението?
— Не мислим — отговори Катса. — Сигурни сме в едно: не е Ранда.
Стълбите свършваха пред врата. Рафин пъхна ключа в ключалката.