Катса се изкъпа втори път и върза косата си на тила. Хвърли роклята в камината в спалнята и с особено задоволство проследи димящата й гибел. Пристигна момчето, което щеше да стои на пост, докато Съветът разисква. Тя влезе в работната стая и запали факлите, забучени по стените между ножовете и лъковете й.
Рафин и По дойдоха първи. Косата на По беше влажна от банята. Посинялата кожа около окото му — златното око — му придаваше още по-дръзко изражение. Облегна се на масата с ръце в джобовете. Очите му обходиха бързо стаята и оръжейната сбирка. Носеше нова риза с разкопчана яка и с ръкави, навити до лактите. Ръцете му бяха опалени от слънцето като лицето. Катса се почуди защо забелязва всичко това. Намръщи се.
— Седнете, Ваши Сиятелства.
Дръпна стол изпод масата и се настани.
— В добро настроение си — констатира Рафин.
— Косата ти е синя — сряза го Катса.
Ол влезе. Зяпна при вида на изподрасканото лице на Катса. Обърна се към По и видя насиненото му око. Пак погледна Катса. Разкикоти се. Плесна с длан по масата и се разкикоти още по-гръмогласно.
— Де да бях видял тази битка! За нищо на света не бих я пропуснал!
По се усмихна.
— Милейди победи, което едва ли те изненадва.
Катса ги изгледа злостно.
— Оказахме се равностойни противници. Никой не победи.
— Аха! — Беше гласът на Гидън, който измерваше Катса и По с мрачен поглед. Улови дръжката на сабята си и пристъпи към По. — Как си се осмелил да нападнеш лейди Катса?
— Гидън — прекъсна го Катса. — Вразуми се!
Гидън се обърна към нея.
— Няма право да те напада.
— Аз нанесох първия удар, Гидън. Седни.
— Щом си го ударила, значи те е обидил.
Катса скочи на крака.
— Стига толкова, Гидън! Да не мислиш, че се нуждая от закрилата ти!
— Гост в този дворец, напълно непознат…
— Гидън…
— Лорд Гидън — По се изправи и гласът му заглуши нейният, — простете ми, ако съм накърнил достойнството на вашата дама. Рядко имам честта да се изправя срещу боец от нейната класа и не устоях на изкушението. Пострадах повече от нея, уверявам ви.
Гидън не свали ръка от дръжката на меча, но лицето му поомекна.
— Съжалявам, задето ядосах и вас — добави По. — Определено трябваше да внимавам повече с лицето й. Простете ми. Допуснах непростима грешка.
Той протегна ръка пред масата.
Гневът в очите на Гидън се стопи. Пресегна се и пое ръката на По.
— Разбирате загрижеността ми — рече Гидън.
— Естествено.
Катса изгледа и двамата, стиснали ръце, вникнали в тревогите си. Недоумяваше как така Гидън се е оказал обиден. Как изобщо се е вписал в картината? За кои се вземаха да й отнемат битката и да я превръщат в разбирателство? Трябвало да внимава повече с лицето й? Прииска й се да ги цапне по главите. Без последващи извинения.
В този момент По срещна погледа й и тя не се постара изобщо да смекчи мълчаливата ярост, която излъчваше през масата към него.
— Да седнем — предложи някой.
Докато сядаха, По не откъсна очи от нейните. В изражението му не се четеше нито искрица веселие, нито следа от безочие. Устните му изписаха две думи — отчетливо, сякаш ги е произнесъл на глас: „Прости ми“.
Хмм…
Но Гидън си оставаше задник.
Шестнайсет членове на Съвета се явиха на срещата; Катса, Рафин, Гидън, Ол, съпругата на Ол Бертол, двама войници от отряда на Ол, двама шпиони, които работеха с него, трима лордове от обкръжението на Гидън и четирима прислужници — една жена от кухненския персонал, коняр, перачка и чиновник в съкровищницата на Ранда. И други в двореца помагаха на Съвета. Но най-често тези бяха представителите им. Понякога идваше и Бан, ако успееше.
Понеже свикаха срещата да изслушат лорд Давит, решиха да започват без предисловия.
— Съжалявам, но нямам представа кой е отвлякъл принц Тийлиф — подхвана Давит. — Знам, че предпочитате да получите такава информация. Но аз ще ви посоча кой не е замесен. Земите ми граничат с Естил и Нандър. Съседите ми са погранични лордове на крал Тигпен и крал Драудън. Тези лордове са съдействали на Съвета, а някои от тях другаруват с шпионите на Тигпен и Драудън. Принц Рафин, тези лордове са сигурни, че нито крал Тигпен, нито крал Драудън са замесени в отвличането на лиенида.